Етикет: Жена

Усети го. Той лъхаше под брадичката и – свеж и леко напрапчив. Беше сладостен като парфюмът на чист мъж и се носеше сякаш отвсякъде, което караше кожата и да настръхне.
Походи малко из знойната уличка, която следобедното слънце топеше в пластове глъч, пазарлък пот и колебания. Тогава го фокусира за миг – може би беше по миризмата или опашката, а дали не бе заради матовата му кожа или начинът по който слагаше плодовете.

Нареди се на опашка зад хора които не бързаха – възрастни мъж и жена, някакво малко дете което непрекъснато дърпаше роклята на майка си и оголваше белите и прасци, сноб с очила забити във вестник и едно птиче – което дояждаше с къси движения парченце плод, въргалящо се в прахта. Продавачът отмерваше плодовете отривисто и тя наблюдаваше как купчината застрашително намалява. Сякаш уловил притеснението и продавачът и смигна и тя се успокои.

Когато сигна реда и тя вече беше обходила всички каси с плод бе толкова опиянена от аромата че чувстваше че може да припадне върху сергията. Цветовете на плода караха очите и я да смъдят и наболват, отраженията от матовата кожа на продавача и се струваха ослепяващи, потта излъчвана от опашката я задушаваше.

Два килограма – отсече тя.

Мъжът я погледна с блестящи очи.

Искате ли да си изберете? Попита той и бутна лекичко каса с плодове към нея.

Тя се загледа в нея. Имаше малки неузряли плодове, други набъбнали от сок – готови да пращят в нечии устни – със здрав Червен цвят на кората и тук там презрели, от които бавно се оцеждаше сок.

Ами.. рече тя. Ако избера само хубави няма да останат за другите хора. Тя се извъртя лекичко в посока на опашката, но думите и бяха насочени към мъжа. Ако избера смесени ще има зелени от които ще имам киселини или пък презряли – които трябва веднага да хвърля.

Моля, оставам на Вас – рече благосклонно мъжът. Тя се загледа в омазаната му риза тук там на петна но не мръсна а по скоро пропита с мъжка пот и целувки на праскови. Устните му които бяха розови,  месести и полуотворени очакваха нейното решение. Усети студения неодобрителен полъх на опашката зад нея – като ромон на необуздана река.

Стоеше вцепенена над касетката с плодове. Мъжът я погледна в очите.

Вие какви плодове всъщност искате? И отново и се усмихна.

Тя заопипва нашращялите праскови и си помисли за все още стегнатите си гърди, за това че обича да се потапя в розова вода от която излиза свежа и настръхнала и тялото и ухаеше, затова че и харесва много да тръска мократа си коса и да мечтае… За силни и мощни мишци които се повдигат равномерно, като дъха от прасковите който се носеше, като опънатата кожа на младостта, като сладка страст която се стичаше от касетката.

Усетила напиращата слюнка в устата си тя започна изпървом бавно а после все по-бързо и чевръсто да избира най-хубавите и сочни праскови. От опашката се чу негодования но тя го прие с усмивка, завъртя блеснали очи към мъжа и му каза “Благодаря Ви”. Мъжът кимна, отмери чевръсто плодовете и когато и ги подаде задържа плика за миг и усмихнато и каза – Изборът беше Ваш мадам и намигна.

Отдалечавайки се тя усещаше не толкова смесената миризма на плодове, а собственото си тяло поклащащо се в единение със свежите плодове които гушнала в пакет и носеха прохлада. Глъчката на пазара се свиваше като вакуум зад нея. Тя се засмя, изхлузи обущата си, леко разтръска коси и продължи уверено напред в посока на гаснещия залез.

* * *

За всички жени които искат да бъдат живи и Свободни и всички хора които се възползват от възможността за избор, без да имат предразсъдъци. София 18/07/2010 г.