Русоляво момче с лице на лунички, каскет и свлечени панталони, побутна вратата от ковано желязо. Тя се отвори бавно, скърцайки.
Градината бе залята с кехлибарената светлина на залеза. Момчето прекрачи входа.
Страница 58 от 64
София, 26/12/2008
Обичам да летя високо
устремен към нещо
висше.
Там отвъд
недостижимото –
оставено на всички
се пилее на звезди.
Да летя
безспир
и без посока.
Вятърът да бръсне
страните ми,
а очите
да потъват
в синева безбрежна.
София, 26/12/2008 г.
на самолетите и Д.
София 25/12/2008
София 26/12/2008
Завоевателят
разказ
Великият завоевател така и не разбра че бе умрял. Снарядът го отнесе, докато чертаеше плановете на поредната си стратегия, в палатката.
Той се появи в бойните си дрехи пред един Херувим и го изгледа с поглед. Ангелът стоеше пред портите на Рая, облакътен на меча си.
Колко от спомените и тревогите ни правят това
което сме наистина, или към което се стремим – хора
Колекционерът на спомени
Светлината на фенера примигна. Когато сянката премина покрай него по моста, стъклената вратичка на светилника изскърца и светлината угасна.
Вижте повече
Исках да напиша история –
такава каквато родителите разказват
на децата си докато чакат да отмине време или просто
пътуват нанякъде – кратка, поучителна и спонтанна.
Жизел – майсторът обущар и трите съкровища на Горската фея
Maйсторът – Обущар Жизел бил красив мъж с гъста брада и очи като въглени. Ръцето му били здрави и с малки къдрави косъмчета, ала ваели най-нежните боти и ботушки, които лепвали като част от кожата на девиците. Вижте повече
За всички деца които обичат снега
и за всички които може вече да не са деца,
но продължават да го обичат
Анабел и Снегът
Анабел бе отворила широко сините си очи, в които като сребърни ивици се отразяваха двата големи прозореца. През стъклата се виждаха падащи снежинки, над ниски сгради с прихлупени покриви. Снежинките се въртяха неуморно по пътя си надолу, а момиченцето ги следеше с поглед и се усмихваше, когато някои от тях полепваха по прозореца и можеше да ги разгледа отблизо.