словесни проблясъци
Очаквам те да дойдеш
и кажеш простой ей така –
нуждая се от теб, оставам.
Да те прегърна на прага,
въведа и бъдем двамата.
Дори понякога аз да греша,
да стоиш зад твоето „оставам“.
Да си до мен, когато ни е трудно.
Да бъдат двама – ей така,
защото искат да са заедно.
Защото сърцата им притихват,
а телата сплели са.
Туй е енигма, знаеш ли.
Ако ти се колебаеш,
чуй тогава – аз оставам.
7.2020 г.
Обичам да се гуша
в мекотата на косите ти
и потъвам,
в очите ти зелени.
Да галя порцелановите ти ръце
и те безпаметно целувам.
Дъха ти да усещам
и отпуснатата ти
връз гърдите ми
глава.
Смехът ти да кънти
и тялото ти
да е вплетено
в моето.
Обичам
просто да си ти
и да сме
заедно.
28.07.2020 г.
Със слънцето бавно залязвах
под взора на хорски очи,
потъвах безмълвно в забрава
всред смях, глъч и мечти.
Заспива сърцето самотно
без ласка, ала и жал,
бледнее спомен сиротно
че нявга живял си, копнял.
Отива денят
и надеждата с него лети,
че бяхме нявга ний млади –
обичащи се Души.
31.07.2020 г.
да Те видя отново
и потъна в очите ти,
които толкова много
приличат на моите,
но гледат по своему.
Да докосна чистото
на Душата ти
и вдъхна
твоята непринуденост.
Да се окриля от поривите ти
и преоткривам Доброто,
що носиш и ти се радвам,
че си просто себе си –
поклащаща се
любопитна
светеща
Ради
23.02.2020 г.
Бих искал
един ден да не правя нищо.
Всъщност –
да правиме любов
и палачинки,
докато млякото ни свърши.
Да пиеме кафе
и гледаме, как облаците
носят се в небето.
Да наричаме формите им,
менящи се подобно гънките
на нашата постеля.
Да имам време
да те съзерцавам и обичам.
Това наричам – Вечност…
18.11.2019
когато бяхме заедно,
как всичко се превръщаше
във вълшебство?
Как времето застиваше
и ни се радваше,
че се обичаме…
Не помниш ли,
нима не забеляза –
как чудо е да се намерят двама,
притихнали нещо да споделят.
Не знам ти ли бе сляпа,
или пък ази – заблуден…
но споменът стои –
вълнува се душата
за някогашно „нас“,
за теб, за мен.
23.11.2019
ще местя Вселени и Слънца, само очите ти
да греят, с обич.
Ще местя,
ще творя
и моля се,
в прегръдките Ти
да попадна.
За теб Любов,
живота си бих дал
и всичко.
Ще се будя
всеки ден засмян
и посрещам,
с благодарност Изгрева.
За теб Любов,
само да си
истинска…
24.11.2019
Събудих се,
с молитва
в сърцето.
С трепет
утрото посрещнах.
Образ
запечатан в ума,
радва днес
лицето ми.
Образ
и черти красиви,
поглед – лешников
и благ.
Като на кошута
на моменти плах –
тъй мил си ти за мен
и драг.
24.11.2019
Все някак се живее
и без любов,
все някак.
Без ласки и мечти,
без трепети сърдечни –
продължава се, нататък.
До следващия пристан,
до лелеяния дом,
на живота кратък.
25.11.2019
в шеметен полет.
Прихват застигайки се,
свенливо се докосват и топят, подобно негата,
в очите ти.
Тъй хубаво е че вали
и че те има…
3.12.2019
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑