Земята се клатеше
Черна навъсена,
мравки двукраки
тя тръскаше.
Клетви що вдигаха,
с взор на омраза
близки поробваха –
сърдечна зараза.
Земята се клатеше
вятърът виеше
дъгата прокъсана
изсипа небето.
Ръце се надигнаха
и вопли задържани,
реки от сълзи
душите очистваха.
Звездите изпадаха
Ангели треперещи
новия ден
чакаха…
* * *
Утрото бликна
непоколебимо в душите
очите просветнаха
– тихо е.
Светът се пробуди…
София 1/04/2010 г.