Завоевателят
разказ
Великият завоевател така и не разбра че бе умрял. Снарядът го отнесе, докато чертаеше плановете на поредната си стратегия, в палатката.
Той се появи в бойните си дрехи пред един Херувим и го изгледа с поглед. Ангелът стоеше пред портите на Рая, облакътен на меча си.
„Вие кой сте“ – Великият завоевател впери поглед в меча на Херувима.
„Вижте, имам работа – трябва да правя стратегия, така че моля – не ми губете времето“.
Великият Завоевател се огледа за своите генерали, офицери, прости войници дори, които трепереха пред командите му. Никои от тях не бе наблизо за да го защити от това бледолико създание с меч от изящна стомана.
Той опипа за кинжала под дрехата си – нямаше го. Явно и сигурно „предателство“. Види се трябваше да хитрува докато се появи сгода за измъкване.
Ангелът открехна едното крило на богато резбованата порта и му кимна
„Хайде ела“.
Великият Завоевател го последва. Влязоха сред разкошна градина, в която бяха вкопани малки водоскоци. Покрай пътеките се пресичаха напоителни канали. Дърветата бяха натежали от плод, а сред клоните им се носеше песента на пойни птички.
„Къде сме?“ – попита Великият завоевател.
„Където трябва, спокойно“ – рече му Ангелът.
Изящните водоскоци и аквадукти напомняха на Великия Завоевател за битките му в Сирия и Египет. Имаше колцина хора в тази част на градинката, където бяха. Хората бяха облечени в широки-полупрозрачни бели дрехи и се движеха бавно, с усмивка на лице.
„Това да не е санаториум? Защо никой нищо не работи“ – попита Мъжът.
„Не е необходимо“ – отвърна Ангелът. „Нали сте работили преди – там, долу…“
„А?“ Великият Завоевател го погледна учудено. „Къде долу?“
Ангелът махна с ръка.
„Ще разберете“.
Те продължиха да се разхождат из градинката.
Някои от мъжете и жените бяха придружавани от домашни питомци – кучета, котки, соколи, които ги следваха из балдахините и покрай чешмяните зидове.
„Вижте – поде Великият Завоевател, мисля че тук си губя времето, защо не ме заведете при Вашите стратези, военни – да поговорим на нормален език. Аз, виждате ли, имам нужда, трябва – да чертая планове, да организирам хора, да предвидя провизии, муниции…
Ангелът го погледна с тъжни очи.
Това ли искате, наистина? Не желаете ли да си починете – та Вие току що пристигнахте.
Вижте. тук има толкова много красота – млади босоноги жени ще Ви носят вода, ще Ви пеят и свирят на лютня.
А жените – те чии са? Пленнички ли са, или от местните? Аз.. аз съм свикнал да вземам това, което ми се полага. Даром жена не искам! Трябва да се боря, да я заслужа да я спечеля…
Тук няма срещу кого и какво да се борите драги – отвърна му с печална усмивка Агелът. На Вас ви бе дадено време…ъъ долу, да се борите… със себе си. Което Вие май не сте разбрали – последните думи Херувимът изрече настрани. Сега починете.
Ангелът понечи да си тръгне.
Великият Завоевател го хвана за ръката. Това не е моят свят, моля Ви! Ако трябва ще се боря на ваша страна, дайте ми хора, муниции – искам да давам заповеди, да завладявам – това е моят живот.
Ангелът го изслуша с печално изражение, после кимна и рече – ще видя какво мога да направя.
Когато настана вечер, Ангелът падна на колене и се помоли с меч в ръцете си – Господи, Творецо мой – покажи ми, помогни ми – що да сторя с тази душа?
Храмът в който се молеше Херувимът се разтърси от думите на Твореца и Ангелът кимна с разбиране и облекчение.
На следващия ден Херувимът срещна Великия Завоевател, който чертаеше планове с клечица в калта.
Имам разрешение на Вашия проблем.
Великият завоевател скочи на крака.
Ще трябва да Ви върна обратно, щом е такова Вашето желание.
Великият завоевател кимна в знак на съгласие.
Знаете ли какво означава това? Ангелът вдигна мечът си който светеше в бяло.
Мъжът трепна за миг, но нали бе Велик Завоевател рече патетично
„Ако ще умирам, да умра като войн, чувал съм че войните отиват право в Рая“.
„Така е“, отрони Ангелът и го посече с един удар.
Душата на Великият Завоевател се върна скоро на Земята.
Събралите се роднини на малкото, ревящо със силен глас бебе не се усъмниха когато то се докосна до кинжала, на своя прощъпулник –
„Това дете ще стане Велик Завоевател“ – смееха се те.
София 23/24 11 2008г.