Търся пристан на разнебитения кораб
отломките – дъските свети,
един ковчег от Ноя –
от Адама даже.
О Боже люшкам се –
от трюма към кърмата,
но пристан не намирам.
Вълните чудни са
и с грохот, последните
надежди те удавят.
Ломят се причудливи форми
на някогашен, славен Кораб.
Морето на живота, Боже
погълна ни, докато търсехме ний Рая.
а в края на пътуването,
дори не съм го зърнал още …
София, 20.11.2008 г.
В памет на Рембо
и инспирирано от Наталия…