словесни проблясъци

Категория: Технологии (Страница 4 от 9)

Надпреварата за Луната

Казват за някого че лежи на стари лаври. Постигнал е нещо, но някъде в миналото и сега не се развива повече. Това можем да кажем и за структури.

Мисля си, че когато науката се превърне в шоу, в реклама, тя просто престава да бъде наука. Превръща се в лоби, на “силните на деня”. В инструмент за печелене на пари и контрол.

Напоследък виждам доста реклами, че сме стъпили някога на Луната, уж преди 50 години. Луната е интересно космическо тяло, правейки двойна Планетна система заедно със Земята. До момента няма ясен отговор за нейния произход. Някой учени казват, че тя е доста по-стара от Земята. Други твърдят, че нейният произход е изкуствен.

Материали по темата има много, като бих Ви препоръчал книгата Проникване “Penetration” на Инго Суан. Също така и Има още някого на Луната “There is someone else on the Moon”, на Джордж Леонард. Надпреварата за Луната е странна, както и да я погледнем. Ако там не се съдържа част от Историята на Човечеството, а има купчина прах и ценни метали, е направо излишна. Като да пращаш поредния екипаж с риск за Живота към Марианската Падина.

Какво погребаха със себе си първите американски Астронавти? Защо не изглеждат въодушевени и победители в интервюто си, а подбират внимателно отговорите си? Защото крият нещо? Интересен поглед към темата за космическите пътувания дава филмът Capricorn 1. В него се фалшифицира мисия до Марс. Чудя се как НАСА е допуснала филма.

Истината е поставена пред очите ни, за да не я видим. Или да бъде поругана. Самият Армстронг говори за нейните “защитни слоеве”. Обикновените хора, надали ще я научим лесно. Но ние трябва да я търсим. Защото само Истината, както е речено в Писанието, ще ни направи Свободни.

В търсене на нормалността

Кое е нормалното в днешно време? Ако зачетем “Светът от Вчера” на Стефан Цвайг, ще научим, че хората се променят и губят връзка с традициите и морала, след края на Първата Световна война.

Двадесет години по-късно започва Втората. След нея наблюдаваме още една вълна на “странности”. До през 60-те години цензурата не допуска в Киното еротични и сцени на насилие. Днешните филми са изпълнени с ефекти, които подчертават последните. Как можем да очакваме морал от облъчено по този начин общество?

Нормално ли е да се показва насилие по телевизията, киното? Измислено насилие, дори не преразказ на реална случка. Нормално ли е да се заснема битка между хора в клетка, да се гледа, да се насърчава? Нормално ли е да използваме техника за дистанционно елиминиране, вместо да се опитваме да решим проблема по мирен начин, или в честна битка? Къде е нормалността

Бог и технологии

Тези, които погребаха Бога, убиха Човека.

Напоследък виждам че се правят филми, насаждащи идеи като одушевяване на машини, или общуване с иноземци. Рядко се правят такива, които да разказват за вдъхновението на Човека от Природата, за преклонението му към нея, за търсене връзката му с Бога и силната вяра, променящя Живота.

Технологиите не са част от Природния цикъл. Те се произвеждат в ущърб на околната среда. Не могат да се разградят по естествен начин. Не могат да бъдат усвоени от по-нисшите същества и да влязат в хранителната верига. И най-вече, не притежават и никога няма да притежават Божествената Искра на Живота, която стои в основата на Еволюцията. От тази гледна точка да хуманизираш технология, за мен, е ерес.

Също така се произвеждат технологии, насочени срещу човека. Това могат да бъдат оръжия, средства за следене, контрол и намеса в естественото развитие и репродуктивните способности. Използването на технологии срещу Човека и Живота е грях.

В миналото Природата, Бог, са били в основата на вдъхновението на редица хора на изкуството, учени, лекари. Без преклонение пред Живота, пред Разумната Същност, която го е създала и поддържа, Човекът се изражда. Затова сме свидетели на липса на морал, на апатия и на неуважение.
Допускайки Бог да живее в сърцата ни, Животът добива смисъл и се променя.

Храна и Човек

Естествената храна е на път да се превърне в дефицит и лукс, а това не бива да е така. Гледам в някои страни разработват фабрики за изкуствено месо.

Лично съм вегетарианец и това не ме бърка, но има много хора, за чиито организъм е важно да приемат месо. Естествената храна добива качествата на средата, в която е отглеждана. Добива Слънчева светлина, Вода, Силата на Земята. Затова хората на село живеят дълго и са здрави. Заради чистия въздух, също фактор за храната, както и поемането на органична храна.

Синтетичните храни не са решение за проблемите с гладуващите в Света. За мен те са още един начин за разделяне на обществото на класи. На бедни, които ще ги ядат и на богати, за които ще има органични и “био” продукти.

Паралелно с това се налага тенденция за унищожаване на фермерството и животновъдството. Обичам животните, но също така съм и свикнал с млечните продукти. Мога да се лиша от шоколади и така наречения “джънк фуд”, но бих желал да хапвам от това, което ни дарява Земята.

А храната е изключително важна за нашето психофизическо състояние и Духовно израстване. Тя ни променя и лекува. За това пише и Учителят Петър Дънов.

Пренареждане

Дали политиката е била винаги театър и игра със съдбите на хората? Прочитайки наскоро Биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, бих отговорил утвърдително. Друга книга, за която се сещам, е “Фараон” на Болеслав Пруст. Дали ще се вгледаме в съвремието или в древността, ще видим същите лъжи, машинации, пропаганда и личен интерес.

Народните избраници рядко остават такива, след като се домогнат до властта. У нас това са го разбрали лично дори убедените комунисти, след преврата на 9-ти Септември. Можем да прочетем за тяхното огорчение в книгите на Георги Марков. Властта опива, води до самозабрава, изличава Човешкото у човека.

В момента чета “Време за живеене и време за умиране” от Ерих Мария Ремарк. Неговите книги са пропити с разбиране безсмислието на Войната, насажданата омраза между хората, измисленото чувство за превъзходство. Точно затова са били горени от Фашистите. Една тоталитарна идеология не може да съществува без омраза, без нарочен виновен и враг.

Съвременната геополитика си играе с хората, като пионки. Мести ги насам, натам, както отърва на силните на деня. И винаги е било така. Преди години се смеехме на продукти правени в Китай. И да, китайският народ бе експлоатиран десетилетия от западни “инвеститори” които произвеждаха на Изток евтини продукти. Ала китайците са умни. Не можеш да произвеждат десетилетия продукти, без да усвоиш ноу-хау.

И сега Китай има претенции за една от Геополитическите сили, полюс в Света. И най-вероятно ще я постигне. Как ще преживеят това бившите “инвеститори” и експлоататори, не е ясно. Ясно е че има културален сблъсък, защото Западният и Източният Свят се различават, а Земята става тясно място за хора, които не се разбират.

Говори се за полети в Космоса, същевременно с това ни баламосват със Зелена политика и ограничение на замърсяването. Е как така се съвместяват нещата, след като всяка една изстреляна ракета, за извеждане на сателити в орбита, или човешки полет, означава тонове гориво, прах и частици в земната атмосфера? Да не говорим за замърсяването при експлозии.

Та филмът е такъв. Прожектират ни го, зомбират ни и очакват да го гледаме с пуканки в ръце. Само че има много по-важни неща от това да обръщаме внимание на силните на деня. За съжаление техният модел на поведение определя социалните настроения, културата и отношението на масите. Корупцията, ниското ниво на образование и упадъкът на религията, всичко това е следствие от насочена политика на механизма наречен “Държава”.

Зад тези злободневни неща си заслужава да си помислим, че ние всички сме братя. Че Земята е общ, даден на всички ни дом, да се развиваме, да се обичаме и да познаем Бога. Защото това дава смисъл на живота. Не измислените технологии, а раждането на деца, продължаването на Съществуването, единението със Вселената. Време е Човекът да се пробуди.

Автопаркът на Виенчани

Автопаркът на виенчани се състои главно от 10-15 годишни возила с една отличителна черта, изключително чисти и поддържани отвътре и отвън. Да, ще видите тук там и електромобили, но не си представяйте че въпреки множеството разположени покрай магистралата ветрогенератори, австрийците захвърлят старите си коли и посягат към новите.

Според мен виенчани са практични хора, като колите които се карат масово отговарят на възможностите на средната класа. Ще видите Skoda Roomster, Volvo V50 комби, KIA, VW. Джипове има, но се карат главно от гъзари и балкански субекти. Познава се по ритмите, които звучат от тях.

Луксозните скъпи и тежки коли са рядкост. Австрийците, дори с висок стандарт, предпочитат да притежават нещо, което могат да поддържат. Което е икономично. Което могат да заменят лесно, когато му дойде времето. У нас, напротив. Българинът казва че няма пари, че го е закъсал ала е пръв гъзар, когато става дума за коли.

 

Вали

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

Небе

В София се будиш и виждаш, небето е сиво, на боза. Във В. небето е синьо, чисто, Слънцето грее близо цяла седмица. Мотивиран си да станеш, да потичаш. Улиците са чисти, подредени, дърветата обичани и поддържани. Питаш се защо у нас е така. Защо небето е сиво, хората изнервени, дърветата болни. С какво си заслужил да се родиш в този заден двор на Европа, в който хората първо оправят къщата и живота си, после мислят за Пътя, който води до входната им врата. Всичко детско умира в теб, понеже твърде рано е трябвало да пораснеш в България. От нея е останало просто името. Хората, които оживяват страната, те принуждават по-скоро да я напуснеш. За да се спасиш. Боже, пази всички Деца по Света.

1.06.2023 г.

Между Капитализъм и Социална система

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Климатичен фашизъм

През последните два месеца, Април и Май 2023-та година, сме свидетели на странно явление. Температурите са ниски, облачно е и вали. Можем да се радваме на слънчев ден със синьо небе, най-много през един ден на седмица. Ден, в който Слънчевите Лъчи могат да изсушат Земята. Да активизират живите същества. Да ни дарят с вдъхновение и подтик за работа.

Геоинженерството не е фантастика, но нещо, което се случва пред очите ни. Казват поставят Истината, фактите пред погледа ни, за да я видим най-трудно. За експериментите в небето ще намерите множество материали, включително от учени, асоциации в защита на селското стопанство, доклади от аеро- и космически организации. То се случва пред очите ни.

Защо не можем да направим нищо? Защото договорката за изпълнение на програмите за Геоинженерство се е осъществила на много високо ниво. Обикновеният човек няма думата, въпреки че той е градивна частица на обществото. Всъщност може да направи много, осъзнавайки Истината.

Модифицирайки времето се модифицира съзнанието на хората. Мрачното, дъждовно време подтиска нашето и на всички живи същества, съзнание. То ни държи в режим на готовност, но не сме в състояние да предприемем активни действия. Слънчевата светлина бива редуцирана с 30 и повече процента, което има негативни влияние върху растителния живот.

Насекомите не излизат да събират цветен прашец, от което страдат те и самото опрашване на растенията. Тоест някой подтиска съзнателно съществата в Природата. През последните години се наблюдава засилена Слънчева Активност. Нашето Слънце, централната Звезда в нашата Система, източник на Светлина, топлина и Живот се активизира.

Това може да е свързано с еволюционна програма и фаза, в която навлиза Слънчевата Система и нашата Галактика. Казват че Системите и Галактиките се настройват спрямо централна за нашата Галактика Свръхгалактика и Звезда. Всичко това звучи логично от гледна точка на физиката и масата на космическите тела.

Само че някой иска да ни държи настрани от този еволюционен път. Той е белязан с открития на планети, звезди и технологии. От друга страна със силни пертурбации тук на Земята. Силите, които искат да държат Човека в неведение относно неговата истинска, божествена същност, желаят той да тъне в мрак. Това се отразява на отношението му към себе си и другите.

Ако някой ни рече, че запазва Земята ограничавайки Слънчевата Светлина и Топлина, то ние трябва внимателно да проверим думите му. В период на засилена Слънчева Активност се образуват по-малко облаци поради отклоняване на космическите частици. През период можем да се чувстваме различно, но е важно, да имаме достъп до Слънчева Светлина и Топлина.

Защото нашето Слънце, нашата Звезда, е олицетворение, живо въплъщение, на Божествения градивен Дух, който еманира в цялата Вселена.

« По-стари публикации По-нови публикации »