8-ми или 9-ти Май са сякаш забравени дати, изтикани назад от злободневието. Как бързо забравихме ужасите на Втората Световна Война. Неудобната истина е, че всяка война започва с пропаганда и завършва с трагедии. Тези дати бележат победата над Фашизма и Националсоциализма. Преходът на тези тоталитарни системи бе изживян в Източна Европа под формата на Псевдокомунизъм и Социализъм. Нека никога повече да няма Тоталитарно управление на тази Земя! Да не позволяваме на тъмните сили да ни увличат в преследване на техните интереси, но се борим за равноправие, законност и Мир. Честит Ден на Победата и Европа!
Категория: Мир (Страница 3 от 6)
Когато четях шедьовъра на Франк Хърбърт Дюн, не се замислях много, че цялата планета Каладан, принадлежеше на клана Атрейдис. Сякаш в бъдещето това е нещо нормално. Една фамилия, с всичките ѝ лоялни хора, приближени, наложници, родственици, да владее цяла планета.
Романът е с философски и метафизични послания и бих го препоръчал на всеки. Задавам си въпрос какво би станало ако дадени фамилии, или корпорации, пожелаят да владеят самостоятелно Земята, или си я поделят. Да бъде планетата на “Атанасов” например.
Стигнали сме до момент, в който хората могат да произведат автономни средства за работа, които с частичен надзор и поддръжка могат да извършват редица дейности. Включително и военни. Тоест в един момент нуждата от жива работна ръка, от военна сила отпада.
Да бъде отстранена директно тази маса “ненужни консуматори”, както биха ги нарекли потенциалните владетели на Земята е трудна работа, защото числително ги превъзхожда. Тогава в действие биха влязли създаването на условия и ситуации, които да разделят тази маса. Да се подтисне съзнателно. Да се стопи демографски, а малка част от нея да остане лоялна на управляващата върхушка.
Последната би взела под крилото си силовите структури, учени разработващи нови технологии, хора на изкуството, които да я забавляват, изобщо малко ядро от “полезни” за нея индивиди. Някой може да каже, че това звучи като конспирация или научна фантастика. Ние трябва да осмисляме случващото се около нас и развиваме хипотези за неговите корени и как обстановката би се променила в бъдеще.
Еднополярния модел на управление или този на Тоталитарната държава е нещо, с което ние в Социализма сме се сблъсквали. Неудобните хора изчезват или биват накарани да мълчат. Границите се затварят. Достъпът до знание бива ограничен. Няма помощ отвън.
В нашето съвремие се говори за общност, само че никой не се допитва до гласа на народа. Не сезира неговите нужди. Няма никаква явна подкрепа от страна на правителствата за демографски ръст, а напротив, все още вървим икономически “напред” създавайки все по-сложни технологии, които застрашават работата на обикновения човек.
Последният е заплашен да изчезне като вид, освен ако не се трансформира, под влиянието на технократския елит, в същество, което вегетира и възприема информация подадена му отвън, с ограничено и филтрирано съдържание. Човек поставен в изкуствена среда, наситена с електромагнитен смог и мимолетни ценности.
Не бива в това време разделно да забравяне това, което ни прави хора. Това, което е основоположно за ролите на Мъжа и Жената. За продължаване на Човечеството. Родителството и връзката ни с Разумната Вселена, Бога.
Да се използва времето като оръжие е било мечта още през Втората Световна война. Немци са търсели начин да създадат така наречената “студена бомба”, чрез която температурите да се понижат драстично. Всички знаем, че при минусови градуси човек става неработоспособен, жизнените процеси се забавят, а техниката замръзва и спира да работи.
Бомбата би могла да работи на принципа на отделяне на огромно количество прах, който да се вдигне на определена височина в атмосферата. Да образува изкуствено покритие, през което Слънчевите Лъчи да не могат да проникват за определен период от време.
В Природата подобни феномени се наблюдават при изхвърляне на сажди и прахови частици в следствие на вулканична дейност. Същото можем да наблюдаваме при евентуален удар на голям метеорит или комета със Земната повърхност. Това е и една от теориите за възникване на Ледената Епоха и измирането на много животински видове, които са се нуждаели от повече храна, вероятно Светлина и Топлина също.
Кой има интерес да използва времето като оръжие? Разбира се, ако можете да пратите на Вашите неприятели изкуствено създадени проливни дъждове, урагани, електромагнитни бури или други катаклизми, не е нужно да воювате пряко с тях. Можете да го правите от километри разстояние, без да се излагате на риск.
Няма официална информация за съоръжения предизвикващи катаклизми, но не се и отрича, че се използват технологии, като засяване на облаци (cloud seeding), за предизвикване на дъждове. Също и използват ракети и оръдия, срещу градушка.
Как всичко това се отразява на Човека? От моите наблюдения, когато времето е лошо, хората си стоят вкъщи. Енергията им е паднала. Трудно предприемат нещо, дори в дома си. Децата не играят навън. Растенията не получават необходимото им количество Слънчева Светлина и Топлина.
В провинцията се наблюдава феномен, че след дъжд определена, тъмна на цвят субстанция, се напластява по културите. След това последните загиват. Поради тази причина дадени сортове зеленчуци (като доматите например), се отглеждат в парник. Дори през лятото. Следствие от Геоинженерство?
Времето влияе върху нашата психомоторика. Когато навън грее Слънце ние сме готови да приемем всяко предизвикателство. Да тръгнем на път. Да се срещнем с приятели. Нашата физическа и психическа активност се засилват. Някой може да каже, че пътувайки “вредим” на Природата.
На този коментари бих отговорил следното: не е ли това лицемерие, при условие че в атмосферата се изстрелват ракети, които са заредени с тонове гориво и отделят прахови частици? Какво да кажем за военните опити, включително с ядрено оръжие? Времето не бива да бъде манипулирано, защото манипулирайки го, се манипулират и хората.
Ако се зачетем в книги или гледаме филми разказващи за периода на Фашизма, за гоненията и отношението към евреите, за Холокоста, то няколко неща ще ни направят силно впечатление.
Създаването на “втора класа” хора, на които биват отнети правата да учат, да преподават, да посещават заведения, да сядат на пейки в парковете, да се движат свободно. Дори са казвали, че носят зарази. Звучи ли Ви познато?
Както нашето съзнание отказва да възприеме ограниченията наложени на евреите от фашистите, така и нашите наследници, трудно биха възприели това, което се случи през периода 2020-2022 г. Времето на ”Пандемията”.
Казват този който контролира миналото, контролира настоящето. Неудобната история се подмита под масата. Че препаратите не вършели работата, за която ги рекламирали, че имали странични ефекти, че водели до смъртност в някои случаи, това са неудобните факти, пометени под масата.
Добре е Истината да се знае и всички ние да се борим за нея. Неслучайно правим паралели със случващото се в момента в “Демократична Европа” и нацистка Германия.
Защото по френските улици полицията бие хора. Защото обществото е разделено от реформи и закони, които са най-малкото “социални”. Защото когато един медикамент е довел до трайни увреждания и смърт, дори само на един човек, то той трябва да бъде забранен за употреба а производителят съден. Защото защитавайки Истината и правата на другия, защитаваме и нашите.
Обществото с неговата пасивност позволява на Фашизма, на псевдохуманистичната идеология, да вилнее. А всеки от нас знае що е добро и лошо. Усеща интуитивно накъде духа вятърът. Попитайте хората, обикновените хора, желаят ли война, желаят ли разделение, желаят ли насилие. Ще получите отрицателен отговор. Винаги е било така.
На 15-ти Април, Събота, Германия изключи последните си три атомни централи. Също така, правителството има желание да унищожи реакторите, за да не могат да се използват в бъдеще. Това е доста странно решение, имайки предвид, че трансформаторите на слънчева светлина и вятър като ел. енергия са силно зависими от времето. В случай на природен катаклизъм, най-вероятно ветрогенераторите както и слънчевите панели няма да могат да бъдат използвани пълноценно или изобщо. Как ще бъде гарантирана доставката на ел. енергия за жизненоважни нужди на населението?
Съхранението на атомните реактори, които са и добре защитени съоръжения и могат да работят при различни климатични условия, е въпрос на национална сигурност.
Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.
Никога не съм се интересувал от политика. Дори на избори не ходих години наред. Просто не ме засягаше. Имах собствен бизнес, после чиракувах. Някак си минавах между капките. Досегът ми с политиката, бе за кратко (и болезнено), предлагайки услугите си на една новосформираща се партия. Тя получи благословията от силните на деня и в основата ѝ разбира се стояха, хора свързани с тоталитарното минало. Излязоха интересни познанства, но нищо градивно. От политика “обикновеният” човек се интересува, когато пряко или косвено се засегнат личните му интереси и права. Нещо, което се случи по време на “Пландемията”. Което се случва, с военната постановка на Изток от нас. Което се случва и във Франция.
По някакъв начин свързвам музиката с пътуването. Със свободата. Сещам се за филма “Волният ездач” с Денис Хопър и Питър Фонда. Там можете да чуете култовата песен на Stepenwoolf “Born To Be wild”.
Помня как пътувахме с колегите от групата към първенство по У-шу, в някой от големите ни морски градове. Звучеше песента “Sultans of Swing” на Dire Straits. Пътувахме в малко бусче, карано от едно от момчетата.
На това първенство на някой му се обадиха стари травми, друг правеше ритуали преди да започне всеки рунд. Изобщо мина добре.
В съвремието се стремят да ограничат свободата на обикновения човек да пътува. В България, това си е като видео-игра, за съжаление нерядко с трагичен край. Всъщност отдавна можехме да се возим на електромобили.
Препоръчвам на всички филма Кой уби електрическия автомобил (“Who killed the electric car”). Говори се че ще в началото на миналия век е имало електромобили. Петролът, обаче, е евтино и достъпно гориво, а електричество трябва да се добива за да захрани по-мощните двигатели.
И така ние караме близо столетие на ДВГ като редица фирми извличат дивиденти. То са филтри, масла, антифриз. Задължителното гаранционно обслужване, от което фирмите производители печелят добре.
При електромобилите нямаме такива паразитни разходи. Там възникват други въпроси, като от какви материали е направена батерията, как ще се и дали може да се рециклира, дали е по-екологично решение от ДВГ, например.
Всеки век, всяка епоха, си имат своите моди и тенденции. Сега е на мога да живеем “екологично”, само че това никога няма да засегне свръхбогатите. Които имат цели стаи с дрехи, собствени яхти и коли с огромни двигатели.
Подобна пропаганда промива мозъка на млади хора, инфилтрира сред тях “активисти” които с радикални действия уж искат да защитят Природата.
Всъщност могат да се замислят преди да закупят поредната напитка в пластмасова бутилка или кенче. Преди да си почупят и сменят поредния мобилен телефон.
Модите отминават. Зад тях стоят корпоративни интереси, рядко истинска загриженост за благосъстоянието на хората. Ако някой се интересуваше живо от бъдещето на Човечеството, той по никакъв начин не би крил технологии, които биха подобрили живота на хората.
Не би създавал оръжия за масово унищожение. Не би вербувал хората да работят един срещу друг. Не би създавал техника, която се разваля лесно във времето, само и само за да спечели.
Живеейки ние израстваме и очакваме онова Бъдеще, в което хората ще бъдат искрени един към друг. Ще бъдат като братя и сестри. Ще бъдат хора.
Ако се зачете в списание Космос от 60-те или 70-те години, човек ще има усещането, че хората са били сякаш повече идеалисти по отношение достигането на нови планети. Овладяването на атомната енергия, връзката с иноземци.
В сегашния век космическите програми са скъпо струващо удоволствие свързано главно с изстрелване на спътници, най-вече с военно предназначение. Изследването на Космоса се превръща в търсене на възможности за печалба от залежи на ценни суровини и недостъпен туризъм.
Създадоха се десетки филми показващи иноземците като застрашителни, целящи унищожението или завладяването на Земята. Всъщност Човекът е в битка със себе си. Това го виждаме по лицето на цялата Планета. Битка подмолна, водена на много нива, която цели надмощие над ближните. Битка в която се отрича Духът, от който всъщност зависи истинската победа.
Ако някой ми каже “Вярвай сляпо на науката” ще му отговоря така – хора на “науката” създадоха концлагерите по време на Втората Световна война,
ала затворниците интуитивно знаеха какво се случва в тях.