Категория: София (Страница 3 от 8)

София в лед и клони

28.11.2023 / Георги Атанасов

Такава София не съм виждал отдавна. С изпопадали клони на дървета, които минувачите подритват и смутено изместват в страни, за да могат да минат някак по заледените улици. Карето до най-скъпия в София хотел – Шератон е изчистено откъм входа и покрито с лед и хлопащи плочки, откъм ул. Съборна. Изобщо срам ме е пред чужденците избрали града ни за дестинация.

Спомням си преди години, как сутрин чувах монотонното тропане на ледоразбивачките. Къде роми, къде българи надигаха нелекия инструмент и с равен ритъм разбиваха леда. Тази работа бе нужна, а непочистването на лед пред сграда водеше до глоба. Сега май на никой не му пука и инспекторите си стоят на топло. Сякаш всяка работа стана “дигитална”.

Не може да очакваш от деца, от ученици учещи в елитни училища, да оставят леда пред училището. Да не излязат за половин час отвън и да не почистят леда, който впрочем би спомогнал за закарване на очакващите ги баби и родители в Пирогов, след неудачен пирует.

На времето имаше “Съботници”. Тоталитарният режим искаше да насърчи труда на отделните членове на обществото, насочен към “Общото благо”. За нас, живеещите на ул. Раковски, това означаваше да си почистим двора. Виждах как след години съсед на друго място се грижеше за него, като свое. Мисля, че това е нормалното отношение на всеки гражданин.

Сега… сега е друго. Направо ми се плаче. Ганьо трудно се вдига да работи за своето, камо ли за чуждото. А почистването на сняг, премахването на изпопадали клони, съдействието на малкото останали читави чистачи, е трудно осмислим за българина дълг. Е, джанъм, ако ние не си помогнем, кой?

Сещам се за германците. Гледал съм филми след края на Втората Световна война, как градят къщи, с годни за употреба тухли. Една по една ги вадят от разрушените, изравнени почти със земята градове, като Дрезден и Берлин. Подават си вода в кофи от ръка на ръка. Казвам си, “Те са като Феникса”. Една нация, която след ужас и разруха успява да възкръсне.

Ганьо възкръсва за скъпи подаръци по Коледа. За лъскави тежки коли, дето дорушават разбитите пътища. Иска ми се, да хване лопатата и метлата. Да насипе цимент в дупките, да почисти пред къщата си, а не само до оградата. Да спомогне за премахване на някой клон, да е обществено полезен.

Само тогава българинът има някакъв шанс да се почувства не само европеец, ала и Човек. Човек, това значи да имаш социална отговорност. Не като онази да носиш маска, когато си здрав. Да се криеш зад маската, не, а като видиш проблем, дори да не те засяга лично, да помогнеш, а не да чакаш.

Ала Ганьо, криле трябват за да литнеш като Феникса, а не копита…

София, 28.11.2023 г.

Кира и Снегът

26.11.2023 / Георги Атанасов

В София има 20 сантиметра сняг. Навалял е през нощта. Много е красиво и тъжно едновременно, защото няма с кого да го споделя. Кира я няма за да си играе в снега. Да зарива муцуна в него. Да е нетърпелива да ѝ хвърля топка. Снегът е тъжен, когато не е споделен.

София 26.11.2023 г.

Гамени

26.11.2023 / Георги Атанасов

Никога не давайте пари, когато Ви искат непознати. Давайте, само по свое желание. Иначе поощрявате лентяй и вагабонти.

Спомням си за случка от моето детство. Тогава ходех на училище с куфарче. Мислех си че съм възрастен, или просто исках да вляза бързо в техния свят. На костюми, вратовръзки, одеколон, зализана прическа и куфарчета.

В училището ми се смееха. Не ми пукаше особено. Смених ученическата чанта с куфарче и сякаш отивах на работа. Апропо учението не е ли работа?

С това червено кожено куфарче с хромирани панти, което имаше синя копринена облицовка отвътре и само една преграда, за мое съжаление, ходех на училище за даден период от време. Преди това се радвах на малкия наличен избор от чанти Мицокоши и Космик, продавани в ДетМаг.

Слизах на спирката на Централната Баня (да имаше такава в София и дано пак да има, на същото място. Де си кмете?!). Слизах и отивах в Електроимпекс, където работеше майка ми. Отивах в стола и си вземах ядене заедно с възрастните. Помня източен мъж с тъжно лице. Всички отиваха да ядат като на някакъв ритуал.

И наистина, който е прекарал повече време в търговски предприятия по времето на Соца знае че хората нямаха много работа. Клатеха си краката, сплетничеха. Обичаха да се събират в лафката, където почти винаги имаше Кока Кола (ако предприятието е от средна важност) и очакваха с трепет обяда. А той не беше нещо особено. Супа топчета, мляко с орис, пиле фрикасе, омразния за мен шницел и понякога нещо приятно вегетарианско.

На спирката при банята веднъж ме спряха две момчета. По-големи от мен с няколко години. Изглеждаха като безделници. Поискаха ми пари и мисля ме преджобиха. Дадох им каквото имах, ала не поисках помощ. Не викнах срещу тази несправедливост. А трябваше. Защото по онова време имаше Детска педагогическа стая, а да си имал работа с Милицията си беше петно.

Та тези гамени ме причакваха още няколко пъти, докато не скрих пари в чорапите си. После казах на майка ми. Тя много се разстрои и дойде с с нейна колежка, следвайки ме от разстояние. За съжаление гамените ги нямаше повече. Пък и аз смених маршрута.

Сега, години след тази случка, си спомням за нея. Спомням си че обществото бе безучастно, а пък аз вземах на игра действията на гамените. Само че това бяха пари дадени ми от родителите. Да си купя любимият хот-дог или сладолед Ескимо. А хранех два излишъка на нашето общество.

Сега, когато видя човек, който е годен да работи и проси се отвращавам. Отвращавам се, защото сам излязох да работя преди пълнолетие. Защото моята баба, баща и майка, никога не са протегнали ръка, ала са търсили начини да се справят. Защото негодниците и лентяите живеят на гърба на обществото и само нашия отказ може да ги направи хора.

26.11.2023 г.

Бои

25.11.2023 / Георги Атанасов

Човек се пита как черното може да стане бяло и обратно. Вариантите са чрез боядисване, чрез използване на специални очила или чрез изкривяване на Истината. Тоест този, комуто отърва, нарича цветът така, както му е изгодно.

Възможно е този qui bono, да използва различни средства за убеждение на своите поддръжници относно цвета. Най-разпространеният е корупцията, но вероятно има и такива, които държат определени хора в шах.

В съвремието ни пък се използват често политически позиции с цел репресия на противниците и насочване на общественото мнение. Всъщност хората много добре правят разлика между Черно и Бяло и се пробуждат.

А и П спомен от детството

19.11.2023 / Георги Атанасов

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Кино и реалност

19.11.2023 / Георги Атанасов

Докато в София тече поредното издание на Киномания, шепа хора скандират за Свободна Палестина, непосредствено до НДК. Смешно е как са оградени от толкова или повече полицаи, макар че протестът е от мирен характер. Няма общо с предизвиканите вълнения и погром от футболните фенове. А в началото на градинката гамени трошеха скъпи електро-тротинетки.

Когато избираш да замълчиш или не избереш правилната страна, трябва да поемеш отговорност. Защото винаги можем да си измием ръцете като Пилат и да попитаме, “Що е Истина?” Макар и да знаем с цялото си същество кое е правилно и кое не. Кое е жестоко и нередно и кое хуманно.

Европа заема странна позиция през последните няколко години. Уж тръби за ценности, за права, които правителствата ѝ в по-голямата си част отнеха на хората. Принуждават ги да оставят колите си с ДВГ, да купуват скъпи, да се имунизират, с недоказали качествата си препарати. А от няколко години и в момента, се изпращат оръжия на места, където се извършват престъпления.

Да замълчиш е равностойно да бъдеш съучастник. Да не предприемеш нищо от страх от властта, от полицията или от агресора, е поведение на мижитурки. Всеки може да вдигне флагче и да застане със силните на деня. Кой стои обаче редом до Истината, до Правдата? Нормално ли е да се толерира война, геноцид, измама в областта на здравеопазването?

Да се потискат Човешки права и Свобода на словото? Защото когато имаме конфликт, имаме една или повече страни участващи в него. Разумният човек ще прегледа доводите на всички и ще отсъди. А всички нас, за делата и липсата им, ще ни съди Господ Бог. Тези, които са се самоназначили временно да управляват Земята, трябва да се боят от това.

Писмо до моя Син

18.11.2023 / Георги Атанасов

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Призиви на европейските лидери…

10.11.2023 / Георги Атанасов

Тъжно е да чуеш, как канцлерът Шолц призовава към военна служба. Как лобира за подсилване защитата на Отечеството. Само че хората в 21-ви век не желаят война. Никой разумен човек не я иска. Затова и няма да намерят хора. Хората не воюват. Хората са дошли тук за да се учат и работят.

Жалко и отвратително е поведението на “европолитици”, които казват да купим жито от страна с най-голяма корупция в Европа и да го дарим на страна, в която в скоро време няма да има и една мелница.

Срамно е да се толерира войната. Срамно е да се толерира насилието. Това не е поведение на достойни Човешки същества. Точно тук прозира, че подобни “решения” не идват от хора. Най-малкото от осъзнати такива. Земята се превръща в бойно поле за иноземни интереси. Единствено здравата връзка с Бога, с Духа, могат да ни помогнат.

Червено сияние

07.11.2023 / Георги Атанасов

Чухте ли за Червеното сияние? Казват, че близо до морето се забелязва. Или пък дори в Пловдив. Небето има странен розов, почти червен отенък. Като да е потопено в кръв.

Сякаш разбираме това, поставени пред избора да гласуваме. Т.е. пред липсата на такъв. Как да избереш по-малкото зло? А за направеното зло от бившите и настоящи уж Червени, знаем всички. Но удобно мълчим.

Светът е потънал в кръвта на невинни хора, чрез машинации. Чрез удобни събития, които развързват ръцете на националисти, на хора жадни за власт и насилие. Хора, чието съзнание е промито, от една или друга диктатура.

И докато над нас се сипят неясни частици, които създават идващата Есен и Зима, докато военните правят експерименти в атмосферата, без да се съобразят с гражданите, ние ще живеем в този ужасен филм. В кошмар, оцветен червено.

Червеният кошмар е време, през което се повдигат много въпроси, на които нормалните и морални хора в миналото, не биха цепили басма. Като това колко биологични пола има в Света, дали машините имат съзнание, как да се забрани на хората да ползват личните си превозни средства и др. Всичко това, заедно с извършващия се пред очите ни геноцид .

Можем ли да приемем тази реалност? Не можем, тя е създадена от студени и бездушни същества, за които Човешкият Живот няма никаква стойност. За които лъжата и измамата са начин да оцелеят и работа, на която са назначени. Никой нормален човек не би се съгласил с подобна ситуация.

Обградени с полиция и армия, с индустрии и лобита, съществата са се окопали по високите етажи на властта. Те хвърлят хора да се бият срещу нарочения “враг”. Те насъскват полицията и сеят антихуманност. За тях да живееш в грях, суета и безсмисленост, е ежедневие.

Само че… Само че, Човекът е дошъл на този Свят да бъде Свободен. Да се радва на общата Еволюция и прогрес и се ползва от благата на Земята. Да осъзнае, че е сродник на Природата, че произхожда от Бога. Всички възвишени хора са имали усещане за свързване, за единство, за мисия.

Нашите временни гости, които се месят в управлението на Земята, биват лесно разкрити. Фашизмът е там, където има пропаганда и лицемерие. Където се налагат забрани. Любовта дава Свобода.

Да разчупим оковите на Фашизма бивайки хора. Бивайки добри и отговорни един към друг. Не преследвайки главно материалния интерес. Вършейки съвестно работата си. Това означава ба бъдем Хора. Защото тази епоха е Пробен Камък за тези, които ще останат верни на своята Природа. Ще познаят, че са дошли от Духа и че трябва да работят за него.

Червените облаци ще отминат.

Метаморфозите на времето

02.11.2023 / Георги Атанасов

Резките промени във времето, които наблюдаваме, надали са случайни. Вчера грееше слънце, бе топло и приятно, днес небето е покрито с облаци и вали. Някой ще каже “Природа”, не, ще му отговоря “Човешка намеса”.

След покриване на небето със субстанции, изхвърляни от самолети, в него се образуват плътен слой и специфични по форма облаци. Какво ли се случва нощем, когато не наблюдаваме небето. Събуждаме се с драскащо гърло. Какво ли се изхвърля в атмосферата за да ни “пази” и предизвиква дъжд?

Да се запитаме кой или какво има необходимост от така нареченото Земно/Гео инженерство? От съзнателна модификация на времето, климата. Въпреки всички коментари за антропологична дейност, тя се извършва съзнателно или не, пред очите ни. А Слънцето е Живот, Здраве, Сила.

В хубавите, слънчеви дни, ние сме склонни да работим повече, да се усмихваме и мечтаем. Слънцето е извор на Живот и някой съзнателно иска да ни отдели от него. Слънцето е Звездата, отговорна за Еволюцията в нашата Система. Слънцето носи безплатно блага, като топлина и светлина.

Двуличието, с което така наречените “Зелени” ни преследват да ограничим нашата употреба, като едновременно се извършват нерегламентирани експерименти в атмосферата, като се изстрелват десетки ракети в космоса и бълват електромобили и камиони на батерии, устройства за трансформация на електричество със спорни качества и маса технологии, е отвратително.

Архив