Категория: Семейство (Страница 3 от 18)

Сънят на хората

05.12.2023 / Георги Атанасов

Защо хората в 21-ви век са заспали? Кой има нужда от това? Кой бива облагодетелстван?

Когато хората се радват повече на появата на една машина на изложение, отколкото на раждането на Живот, нещата са объркани. Объркани са, щом цивилизован Човек може да приеме етническо прочистване, Геноцид, или сриване на град със земята. Да приеме това за нормално или като “защита”.

Човекът спи. Това облагодетелства други същества и тъмни сили, които се хранят от неговия сън. Пардон, от създадената илюзия, която той нарича сън. Единствената връзка, единственият изход, е бил даден от множество Аватари. От множество будители на Човечеството.

Събуждането, е връзката на Човека с Любовта. Разбирането за органичната свързаност на Живота, на всичко живо, в което седи и основата за Еволюция. Технологиите са средство и нещо преходно. Ето сега, мога да седна и да напиша на ръка или на компютър тези редове, ала те се диктуват от Душата.

Същото важи за всяко изкуство, за всяко красиво и градивно действие. Защото чрез него ние се развиваме, облагородяваме и търсим. Сънят, той ражда раздори. В него Другият е “враг”, различен, с друг цвят на кожата. С друга религия. С друг мироглед, нагласи, с други притежания и ценз.

Истината, седи в приемане на различното, но и с едновременно запазване на личността. Личността е уникална, колкото и Те да се опитват да ни формират, насочват и зомбират. Те, тези които имат облага Човекът да спи. Да няма силна връзка с Бога. Да мрази, вместо да люби.

Някой задава въпросът Те не са ли като нас? Не знам, не съм ги срещал, но подозирам, че Те не са хора. Че Те може да са демони, иноземци или просто временно минаващи оттук Същества, които гледат на хората като на експеримент. Като на кокошки за клане, или бройлери.

Само че Те знаят истинския произход на Човека. Знаят, че всеки разумен, отговорен и любящ човек иде от Бога. Прави силна връзка с Твореца и Творението. Нему не можеш да връчиш пушка в ръцете и му кажеш да убива. Такъв Човек има преклонение пред Живота и силата на Природата.

Те, Те отдавна не познават тази Връзка, защото съзнателно са я прекъснали. Лъжата, омразата, манипулацията са белег, че някой не е събуден. Не е себе си, не е Човек. Защото изброените негативни страни идат от другаде. И зачитайки коя и да е религиозна книга, разбираме за битката.

Тя е битка за Душите. Тя е битка, Човекът да продължи да спи или да се събуди. Бог чака разцъфването на Човешката Душа и всички Светли Сили работят в тази посока. А Те, Те нямат много време. Защото когато на Земята мнозинството от хората се събудят, тя ще се превърне в тясно за тях място.

Дигитални пари

02.12.2023 / Георги Атанасов

Когато отида да тренирам в парка почти винаги намирам по някоя паричка. Сякаш Вселената ме поощрява за моите усилия и те биват възнаградени. Замислям се мога ли да намеря “дигитални” пари? Какви биха били цифровите поощрения.

Дигитализацията на валутите, на парите, крие огромни опасности. Наскоро станахме свидетели за блокиране на банковите сметки в Русия, част от така наречената “хибридна” война. Всъщност това не е нещо ново. Наполеон, навлизайки в Русия, раздава на местните фалшиви пари без покритие. По време на война, при смяна на политически режим, или инфлация, парите губят своята стойност.

Това, което реално има стойност, са недвижимото имущество (за съжаление и то бива лесно разрушено, както се случи в Газа), благородните метали, скъпоценни камъни, но най-вече нашите лични качества, заради които сме полезни на останалите. Тук не бива да се пропуска възможността ни да добиваме своя хранителна продукция. Да отглеждаме плодове, зеленчуци и добитък. Това би ни направило независими по отношение на дадена система.

Системата, Тези, които стоят зад нея, я измислят и създават така, че да могат да контролират и манипулират обикновените хора. Замислете се, че нацистите след края на войната отидоха да живеят в Южна Америка и така наречените “бананови републики” и създадоха там свои финансови империи.

Обикновеният човек е на мушка. Нему ще се отнемат права и собственост. Както виждаме натискат и да не можем да караме колите си. Това трябва да отговаря на известна норма, онова. Станеш ли неудобен за системата могат да ти спрат “дигиталната” сметка. Да те нарекат “крайно десен” или “враг на… Демокрацията”. Пардон, това в България някои са го виждали.

Дигиталната валута, дигиталните пари, водят след себе си ужасни последици. В последните години сме свидетели на високо ниво на корупция. Просто защото парите нямат покритие (стойност) и ЕС ги раздава умело на тези, които ще му свършат работа. Една система се обгражда с лоялни хора, като ги подкупва. Като ги кара да се продадат и влязат в порочен кръг.

Тази нелоялност, това даване на пари без покритие под масата, създаде верига от новобогаташи, които поддържат този вреден режим. Защото в схемата „аз на тебе ти на мене“, се включиха „консултанти“, „юристи“ и всякакви други, за мен паразити, които с нищо друго не допринасят за Обществото, освен да усвоят едни пари.

Замислете се, Фашизмът не би бил устоял от само себе си. Фашизмът, Тоталитаризмът, е изграден на гърба на хора, които са купени. Които са се продали за парче хляб. За власт, за оръжие, за някоя кола или апартамент. Това не е трудовата, работническа класа. Тази, която реално храни и поддържа икономиката на една страна. Не бих ползвал термина “Държава” защото за мен той е противен. И така далече от дигиталните пари. Далече от зависимост в каквато и да е форма. Истинска Демокрация означава Свобода.

Хвалба

30.11.2023 / Георги Атанасов

Бих искал да се похваля. В това вълче, чуждо на човечността време, човек да не смее да се похвали. Че си е купил нова (стара за чужденците) кола, че се е оженил, че строи къща, че чака дете. Не, аз ще се похваля с нещо мъничко, но от сърце. Нещо, което кътам близо до себе си и расте с помощта на жена ми. То е моята любов към Френския, към чуждите езици, удостоена с атестация за завършване на нивото с най-висок резултат в групата.

Ръка в леда

29.11.2023 / Георги Атанасов

Зариваш ръка в леда. Далече си от усещането за дискомфорт, или болка. Просто нещо ти липсва. Кара те да стиснеш очи и да заплачеш. Кира, твоят Дух винаги ще бъде с мен.

София, 29.11.2023 г.

Кира и Снегът

26.11.2023 / Георги Атанасов

В София има 20 сантиметра сняг. Навалял е през нощта. Много е красиво и тъжно едновременно, защото няма с кого да го споделя. Кира я няма за да си играе в снега. Да зарива муцуна в него. Да е нетърпелива да ѝ хвърля топка. Снегът е тъжен, когато не е споделен.

София 26.11.2023 г.

Гамени

26.11.2023 / Георги Атанасов

Никога не давайте пари, когато Ви искат непознати. Давайте, само по свое желание. Иначе поощрявате лентяй и вагабонти.

Спомням си за случка от моето детство. Тогава ходех на училище с куфарче. Мислех си че съм възрастен, или просто исках да вляза бързо в техния свят. На костюми, вратовръзки, одеколон, зализана прическа и куфарчета.

В училището ми се смееха. Не ми пукаше особено. Смених ученическата чанта с куфарче и сякаш отивах на работа. Апропо учението не е ли работа?

С това червено кожено куфарче с хромирани панти, което имаше синя копринена облицовка отвътре и само една преграда, за мое съжаление, ходех на училище за даден период от време. Преди това се радвах на малкия наличен избор от чанти Мицокоши и Космик, продавани в ДетМаг.

Слизах на спирката на Централната Баня (да имаше такава в София и дано пак да има, на същото място. Де си кмете?!). Слизах и отивах в Електроимпекс, където работеше майка ми. Отивах в стола и си вземах ядене заедно с възрастните. Помня източен мъж с тъжно лице. Всички отиваха да ядат като на някакъв ритуал.

И наистина, който е прекарал повече време в търговски предприятия по времето на Соца знае че хората нямаха много работа. Клатеха си краката, сплетничеха. Обичаха да се събират в лафката, където почти винаги имаше Кока Кола (ако предприятието е от средна важност) и очакваха с трепет обяда. А той не беше нещо особено. Супа топчета, мляко с орис, пиле фрикасе, омразния за мен шницел и понякога нещо приятно вегетарианско.

На спирката при банята веднъж ме спряха две момчета. По-големи от мен с няколко години. Изглеждаха като безделници. Поискаха ми пари и мисля ме преджобиха. Дадох им каквото имах, ала не поисках помощ. Не викнах срещу тази несправедливост. А трябваше. Защото по онова време имаше Детска педагогическа стая, а да си имал работа с Милицията си беше петно.

Та тези гамени ме причакваха още няколко пъти, докато не скрих пари в чорапите си. После казах на майка ми. Тя много се разстрои и дойде с с нейна колежка, следвайки ме от разстояние. За съжаление гамените ги нямаше повече. Пък и аз смених маршрута.

Сега, години след тази случка, си спомням за нея. Спомням си че обществото бе безучастно, а пък аз вземах на игра действията на гамените. Само че това бяха пари дадени ми от родителите. Да си купя любимият хот-дог или сладолед Ескимо. А хранех два излишъка на нашето общество.

Сега, когато видя човек, който е годен да работи и проси се отвращавам. Отвращавам се, защото сам излязох да работя преди пълнолетие. Защото моята баба, баща и майка, никога не са протегнали ръка, ала са търсили начини да се справят. Защото негодниците и лентяите живеят на гърба на обществото и само нашия отказ може да ги направи хора.

26.11.2023 г.

Бои

25.11.2023 / Георги Атанасов

Човек се пита как черното може да стане бяло и обратно. Вариантите са чрез боядисване, чрез използване на специални очила или чрез изкривяване на Истината. Тоест този, комуто отърва, нарича цветът така, както му е изгодно.

Възможно е този qui bono, да използва различни средства за убеждение на своите поддръжници относно цвета. Най-разпространеният е корупцията, но вероятно има и такива, които държат определени хора в шах.

В съвремието ни пък се използват често политически позиции с цел репресия на противниците и насочване на общественото мнение. Всъщност хората много добре правят разлика между Черно и Бяло и се пробуждат.

А и П спомен от детството

19.11.2023 / Георги Атанасов

Спомням си за П. от крайните софийски квартали. По онова време това бяха Младост и Люлин. Наши близки живееха в тях и бяха получили ведомствени жилища. Мъжът на П. беше пилот. За съжаление загина когато децата им бяха доста малки. Ние често ходихме у тях на гости да си играем.

В даден момент в живота на П. се появи Аиса. Той бе с къдрава коса, слаб мъж с тъмни очи и мустаци. Нещо необичайно за нашето обкръжение. Кожата му бе белезникава, бе извънредно тих човек. Идеше от Палестина. За мен, като дете на под десет годинки през 80-те това бе непозната страна. Чувах за Бейрут, за непрекъснат военен конфликт и това беше.

Аиса бе живо въплъщение на човека от Близкия Изток. На изтерзания от войни и конфликти търсещ дом, родина и спокойствие. Той донесе видео и с него гледахме Рамбо – филм забранен по “онова време”. Как се развиха отношенията му с П. не знам. Изглеждаше сериозен човек.

Днес обръщам поглед назад и ми се иска да знам повече. Да не махна с ръка и да кажа не ме интересува. Защото Човечеството е един жив организъм и когато една част от него страда, страдат всички. Колкото е по-голяма страданието, толкова по-зле за нас.

Някой казва да не се интересуваме. Не се интересувахме, когато самолети прелитаха над нас към Белград. Не се интересувахме от конфликтите по време на тоталитарния режим и сега на Изток от нас. Гори ли чергата на съседа, ще се запали и нашата. А единственото решение е Мир.

Кино и реалност

19.11.2023 / Георги Атанасов

Докато в София тече поредното издание на Киномания, шепа хора скандират за Свободна Палестина, непосредствено до НДК. Смешно е как са оградени от толкова или повече полицаи, макар че протестът е от мирен характер. Няма общо с предизвиканите вълнения и погром от футболните фенове. А в началото на градинката гамени трошеха скъпи електро-тротинетки.

Когато избираш да замълчиш или не избереш правилната страна, трябва да поемеш отговорност. Защото винаги можем да си измием ръцете като Пилат и да попитаме, “Що е Истина?” Макар и да знаем с цялото си същество кое е правилно и кое не. Кое е жестоко и нередно и кое хуманно.

Европа заема странна позиция през последните няколко години. Уж тръби за ценности, за права, които правителствата ѝ в по-голямата си част отнеха на хората. Принуждават ги да оставят колите си с ДВГ, да купуват скъпи, да се имунизират, с недоказали качествата си препарати. А от няколко години и в момента, се изпращат оръжия на места, където се извършват престъпления.

Да замълчиш е равностойно да бъдеш съучастник. Да не предприемеш нищо от страх от властта, от полицията или от агресора, е поведение на мижитурки. Всеки може да вдигне флагче и да застане със силните на деня. Кой стои обаче редом до Истината, до Правдата? Нормално ли е да се толерира война, геноцид, измама в областта на здравеопазването?

Да се потискат Човешки права и Свобода на словото? Защото когато имаме конфликт, имаме една или повече страни участващи в него. Разумният човек ще прегледа доводите на всички и ще отсъди. А всички нас, за делата и липсата им, ще ни съди Господ Бог. Тези, които са се самоназначили временно да управляват Земята, трябва да се боят от това.

Писмо до моя Син

18.11.2023 / Георги Атанасов

Мили ми синко, вероятно ще стигнеш до тази възраст в живота, когато ще разбереш че нещата в Света не са такива, каквито изглеждат. Това разкритие ще те разтърси, както направи с мен, но ти не се бой. Идеализмът и вярата ти в науката и политиците ще рухнат, ала ще започнеш да търсиш. И това е най-важното.

Мнозина учени говорят, че искат да премахнат болестите и дарят хората с вечен живот. Дори те самите не вярват в това и не го желаят, предусещайки ужаса който ще предизвикат. Защото вечният живот в материята, ще бъде достъпен за единици. И още, какви ли ще бъдат тези нестареещи тела – атавизъм по пътя на Еволюцията.

Политиците ще тръбят, че имаш Свобода, но ще ти я отнемат постепенно. Ще казват, че работят за твоето и на хората благо, но ще преследват само личните си интереси. Ще разбереш, че и те са пионки, чиито живот се крепи на косъм, който може да пререже невидимата ръка на тези, които реално управляват Света. На корпорациите и финансовите магнати.

Не се плаши сине, всичко това е за твое добро. Да кали духа ти. Винаги е било така и ако отворим историческите анали ще установим, че жаждата за власт и човешкия егоизъм са затривали родове и страни. Че човекът крачи между два Свята и сам определя дали да бъде добър или лош.

На теб ще оставя няколко съвета. Помни, че малцина се вглеждат в очите на Другия, за да видят душата му. Ако две души се срещнат, то те могат да се познаят и обикнат, а това изключва всяка лъжа и насилие. Търси хора с открит поглед, а вътре в себе си търси първоначалната причина, Бога. Направиш ли връзка с Него, нещата в твоя живот ще се наредят.

Намери си другарка, с която се чувстваш едно цяло. Която предугажда мислите ти и събитията. Която усещаш като сродна душа. До чието тяло би спял спокоен по всяко време. Вземи я и пази като очите си. Живей с нея до гроб и ѝ бъди верен. Сродните души са едно на Земята.

Създай семейство, дори времената да са трудни. В тях, вярвам, ще срещнеш хора, с които ще имате сходни мисли и нагласи. С които ще вървите Пътя на Живота заедно и ще си помагате. Приятелството е най-важното нещо на Земята, като най-добър приятел нека бъде твоята спътница.

Обучи децата си така, както и аз те обучавам, за да продължи родът ни. Да пребъде доброто на земята. Ако не го сториш, на нея ще останат тези, които с грубост, сила и измама живеят живота, предопределен за другите. За които ние сме просто излишен товар и са уверени, че ни превъзхождат.

Не прави грешката да те е страх. Имай силна вяра в сърцето си. Доброто, що е у теб, ще те предпазва, отношението ти към, другите – бъде твоя благослов. Където и да минеш да се усеща уханието от стъпването на разумен човешки крак, отведен там по Божията Милост. Моли се сине, в трудни времена, сещай се са мен, уповавай се на Бога и твоята Любима и не се плаши.

София, 14.08.2022 г.

Архив