Пожелавам дом, за всеки без покрив.
Родители за децата и деца, за мъжа и жената.
Богата трапеза за всички.
Усмивка да грей на лицата.
И истина да носим в Сърцата.
13.12.2022 г.
Категория: Празнични (Страница 3 от 4)
На 10 Ноември 1989 г., в България стават драматични промени. Пада тоталитарното правителство, управлявало страната 45 години. Години, белязани със затворени граници, репресии и ограничения.
След тази дата в нашето общество настъпиха демократични промени. Създаде се многопартийност, както и възможности за частен бизнес и пътуване зад граница. България стана член на Европейското семейство, въпреки че в нея и до днес работят сили, белязани от тоталитарния режим.
Честит празник!
Спомням си как в моето детство, достъпът до катедралата Александър Невски бе ограничен. Имаше дебела верига на железните порти. Дали течеше ремонт, или правителството бе решило да я затвори за миряните, не знам.
Помня, че баща ми, като партиен член, се криеше по църковните празници. Прибягваше до черквите, или изобщо не влизаше в тях, да не го наклепат “другарите”. У дома имаше някоя друга икона и вярвам както при всяко семейство, където е имало религиозни традиции, скрит в шкаф от чуждите погледи, импровизиран иконостас.
След “промените” отвориха Александър Невски. За мен църквата е студена и изградена типично в руски стил. Въпреки това бях докоснат от сцени наблюдавани в нея. Сещам се и за случай при който майка се жалваше пред началник на РПУ, в което бяха били детето ѝ, вдигнало ръка срещу полицайка. Майката казваше “Защо не признавате, не вярвате ли в Господ?” а началникът отговаряше “Не знам, не съм Го виждал”.
Цялото това бездушие на повечето от хората в българското общество иде от липсата на вяра. Вяра в по-висша сила, управляваща човека. И как да има вяра и морал, след като десетилетия у нас е властвал по-силният? По-приспособяващият се. Този, който бяга от отговорност.
И сега, когато се сблъскам с дебелокожието на сънародниците, знам къде се коренят проблемите. Само и единствено когато земята под краката му се разклати, българинът се сеща за Бога. Дано да не е късно.
Прибрахме се от морето леко грипави. Нощната кашлицата и пресипналото гърло бяха наши спътници поне седмица. И нещо остана в телата ни. Усещам се странно. Отпаднал съм и сякаш плувам из ежедневието, а то е изпълнено с толкова много задачи. Все пак се справяме.
Днес срещнах мой приятел и колега, психодраматист. Когато отворихме въпроса за здравето той сподели, че миналата година са починали осемдесет хиляди от сърдечносъдови заболявания и инсулт. Около двадесет хиляди, с диагноза съпътстваща вирусна инфекция.
Хората у нас умират от безхаберието на политиците. Умират, от високите цени и трудният начин на живот. Няма ден в който да изляза из София и да не видя няколко души, на различна възраст и не задължително от ромски произход, които ровят из кошчетата. Думата е мизерия. За мен душевна на управляващите, която води до материалната на останалите.
Пъплещите нагоре цени, световните конфликти, създадените пандемии, които апропо могат да водят произход от генетично манипулирани вируси. Всичко това звучи колкото конспиративно, толкова и логично, ако познаваме тъмната страна на човешкото съзнание.
В момента чета “Задочни репортажи за България” от Георги Марков. Онази България, за която някой се сеща с носталгия, но за която повечето не искат да говорят. Този период, епоха, в която се изродиха човешкото и моралът и сега берем плодовете. Не, че не е имало добри и достойни хора, но те в повечето случай са били смазани от тоталитарната машина, в чиято идеология са вярвали и заради която са умирали.
Времето е преходно, преходни са и човешките ценности на хората без морал. Понякога си задавам въпроса, доколко смислени са нещата които правя. Ако те помагат на останалите, ако ме правят по-добър и доближават до Бога, то тогава моята работа е смислена.
Възможно ли е модерните технологии да се използват за да заробят човека? Да изродят човешкото в него и създадат нови форми на зависимост? Като бързият преглед на заглавията, но не и отделяне внимание на съдържанието. Всъщност в момента не е модерно да се чете, да се вниква в дълбочина и да се мисли.
Модерно е да правиш каквото искаш (само с протекция). Някои наричат това “Свобода”, но за мен е планирана анархия, която цели израждане на обществото. Защото общество без личности, без семейства, без Бог и вяра, е обречено. То е като стадо, което се води към заколение.
Къде е спасението ни? Утре някой ще започне да пропагандира и срещу здравословния начин на живот, вероятно защото не е “хуманно” към бъдещото поколение. Ще разделя обществото на прогресивни технократи и консерватори, на каращи коли с ДВГ и електрички, на “фили” и “фоби”. А Бог над нас гледа, плаче и очаква да се обърнем към Него.
Нямам против хората да са различни, включително и техните сексуални ориентации. Имам против да не се насърчава и поддържа създаването на стандартно семейство. Защото само в него могат да се раждат деца, а те са бъдещето на Човечеството.
Приятели,
този месец имаме честта да празнуваме два пъти денят на братята Св. св. Кирил и Методий. Това не е случайно. Ние сме дарени със собствена писменост. И не само ние, но всички славянски народи. А писмеността е идентичност, култура и богатство. Нека да го ценим и пазим!
Пазенето на Словото става чрез изговаряне и писане на Истината.
Семейството представлява кръг от хора, на които винаги можем да се опрем. Независимо от различията и търканията. Не случайно сме избрали определени хора да ни бъдат родители. Вярвам, че всяко поколение има по-големи възможности да израсне, на база натрупания генетичен материал от знания, мъдрост и опитност.
Ако има наследени деструктивни модели, то ние трябва да ги наблюдаваме и да не ги подхранваме. Когато ги надраснем ще можем да се освободим от техните окови, както и целият ни род. Това се нарича „Еволюция“.
Семейството е градивна частица на Обществото. На общество, с морални устои. Затова трябва да го защитаваме, да браним неговите граници. Да признаваме неговата стойност и насърчаваме неговото образуване. Защото само в едно сплотено семейство растат деца без травми. А децата са най-голямото богатство на Земята.
Честит Международен ден на семейството!
Тази година за пръв път чух, че оспорваме датата за националния ни празник, трети Март. Също така празнуването на Денят на Европа и същевременно Денят на Победата, премина тихичко, в сянка. По-изразено празнуваме поредното безумно-скъпо начинание на някой технократ.
Изменя ли Европа своите ценности? Няма да се учудя ако утре започнат да разправят, че Фюрерът е жертвал германския народ, за да спре настъплението на болшевиките. Че лагерите на смъртта не са съществували и са някаква фикция. Че носенето на нацистки символи, е повод за гордост.
Мисля така, виждайки свастика да се поклаща на врата на младо момиче. Същият символ, който се издрасква по камъни из Витоша. Всеки символ сам по себе си, е мъртъв, докато ние не му предадем значение. Добре е да знаем какъв смисъл са влагали нашите предци, как е използван и дали не е служел за пропагандни цели, различни от истинското му значение.
Отвъд символите човек трябва да чете история, докато не се пренапише отново.
Девети Май бележи Денят на победата над Фашизма. Фашизма, който е разделял хората и е внасял страх и омраза. Фашизъм, подклаждащ война.
Девети Май е обявен и за Ден на Европа. Европа, която се е възродила от останките на Втората Световна война. Европа, която би трябвало да защитава демократични ценности, като Свободата на индивида, правото на избор и гласността.
Нека в този ден си спомним за жертвите на Втората Световна. Такива дава най-много бившият СССР, като според статистики са над двадесет милиона.
Да сведем глава и помислим кое има най-голяма стойност в Света. Кое би допринесло за добруването на хората. Да сведем глави и се помолим за Мир.
Вероятно и други от Вас са се возили преди години, с тролейбусна линия 9 – от центъра към кв. Борово и обратно. Спомням си един шофьор, който бе винаги безупречно облечен. С риза и панталон, сякаш кара не Икарус на лира, но самолет.
Във возилото звучеше класическа музика, нерядко опера, а приликата на шофьора с Лучано Павароти бе очевидна. Широка усмивка, която не слизаше от лицето му, пълничко тяло, гъста черна брада. Возиш се в тролея, наслаждаваш се на музиката и аха, аха да запееш някоя позната ария.
Всеки от нас може да направи от работата си, от Труда си Изкуство. Било то приложно или изящно, защото и двете са еднакво нужни. Както обувките на обущаря, така и вдъхновяващите картини на Ван Гог. Всеки човек, със своите заложби и труд, допринася за пъстрата, органична картина на Света. Защото без цвят, без контрасти, изображението не е хубаво.
Само ние хората сме дарени, с възможността да опишем своите преживявания, да боравим със Словото, да оставим нещо материално или духовно за следващото поколение, в писмен вид. Само ние можем да изразим душевността си в букви, ноти, в багри и скулптури. Но и в сгради, църкви, синагоги, паметници.
Птиците и животните, останалите същества на Планетата, също творят, работят, но главно за препитание и съхраняване на поколението. Ние творим и поради вътрешна необходимост. Духовното натоварване на човека е друго и е добре, последният да може да го издържи.
Затова обичам труда. Знам, че чрез него ние изразяваме нашия потенциал, който ни е даден от Вселената. Че даваме проекция навън на Духа и Душата си и се свързваме с другите, помагайки им, чрез нашия потенциал. Трудът е и средство за нашата професионална, лична и духовна Еволюция.
Една от опасностите, е Трудът да не се превърне в бреме. Да не сме избрали правилното поприще и да работим нещо, главно за пари или поради необходимост. Друга, е да се прилепим към работата, като основен жалон в нашия живот. За да бъдем продуктивни е много важно да намерим баланс.
Откривайки нашето амплоа, работата която ни носи удоволствие и е в синхрон с нашия потенциал, ние сме неизмерно щастливи. Душата ни се радва и реализира своя потенциал. Тогава нещата вървят гладко и естествено. А труд, в нашия живот, винаги ще има. Дали ще почистим къщата, ще приготвим храна за близките, ще напазаруваме или боядисваме.
“Трудът краси човека” е наша поговорка. И наистина хората, които работят и славят Труда, без да се оплакват, без да го считат за тегоба, вършат делата си с лекота. Стават рано, когато птиците се вият в небето, вдъхват свежия въздух, начертават план на задачите си и започват да работят.
Да свършим нашата работа, а за другото Бог ще помогне. Честит празник!