Категория: Пътуване (Страница 2 от 2)

Пътешествие в сърцето на Родопите

03.08.2023 / Георги Атанасов

Можете да си подарите няколкодневно пътешествие в сърцето на Родопите. Предвидете гориво/електричество за 600 км, ако пътувате от София. Ще са ви нужни няколко дни, като добра опция е да пътувате в Петък на обяд. Така ще имате време да пътувате денем, да огледате и усетите пътя и се настаните. За препоръчване е в курортно градче в близост до Смолян (с. Стойките е добър избор).

Снимка от с.Стойките

Отправете се в посока Пловдив и завийте по околовръстния (отбивката е при заводите на Liebherr), път водещ към Асеновград. На изхода от Асеновград се огледайте за отбивката към Асеновата крепост. От нея за жалост е останала само църквата Света Богородица Петричка, която се извисява над скалите.

Св. Богородица Петричка (снимка)

Продължете по лъкатушещият път за Смолян. Внимавайте, защото по него се движат много местни, които не спазват ограниченията. В случай че Ви притискат, просто отбийте на обозначените места и пуснете колоната. Карайте към Пампорово. Минавайки през курорта продължете в посока Широка Лъка. Ако сте избрали с.Стойките за Ваша база, оттук има в близост няколко интересни места.

Приемаме че сте пристигнали в Стойките към 16.00 ч. Можете да се настаните, да отдъхнете и да направите кратък преход в посока кулата Снежанка, или Смолянските езера (средно 2 часа в посока). Починете си добре, защото ще Ви трябват сили за шофиране през следващите дни. В Стойките можете да хапнете вкусно приготвени храни в гостилницата намираща се срещу база на Унибит.

В Събота можете да тръгнете по-рано за да имате време да стигнете до Ягодинската пещера. Пътят е в посока Девин, като има отбивка за пещерата. Внимание, пътят е много тесен, в ремонт и пътуването по него е предизвикателство. Последната група влиза в пещерата в 16.15 ч., така че имайте предвид, когато тръгвате. На опитен шофьор отнема около час да стигне от Стойките до Ягодинската пещера (40 км). Вход за възрастни – 10 лв. Пазете касовата бележка, служеща за билет.

Снимка до пещерно жилище Ягодинска Пещера

На връщане можете да отделите време да посетите китното възрожденско село Широка лъка. Да заснемете статуята на Орфей и на каменен гайдар, до чешма. Да видите стара черква. Къщите са строени на тераси, като до тях води калдаръм. Можете да спрете спокойно на центъра или на улица, водеща до хотел Широка лъка.

Снимка на Орфей из Широка Лъка

Снимка от чешма в Широка Лъка

Починете си добре, защото в Неделя ще направим следващите приключения и се приберем у дома. Започнете Вашето пътуване рано, към 10.00 ч. Насочете се обратно в посока Пампорово, Асеновград. По пътя можете да се отбиете към природната забележителност Чудните Мостове.

Това са изкопани от Вятъра и Водата огромни скали, от които можете да хвърлите поглед към вечнозелените баири на Родопите. Можете да слезете долу в кухата част на скалите и си направите снимки. Пътят до Чудните Мостове е 20 км, опасен, тесен и ронлив. В случай, че няма места на паркинга можете да спрете на хижа Скални Мостове. Тя се ползва от групи спортисти и от нея водят екопътеки.

Панорамна гледна от Чудните Мостове

Снимка от Чудните Мостове

Нашата следваща спирка е Светата Обител Бачковски Манастир. Той се намира отдясно на пътя към Асеновград, като има няколко отбивки за него. Внимавайте за да свиете навреме. Има няколко паркинга, като сумата за престой варира от 2-3 лв. Потърсете място на сянка, пътувайки през лятото. Заслужава си да видите черквата на манастира. Оттам можете да си вземете светена вода, а в околностите на манастира има импровизиран пазар, откъдето можете да закупите мед. В близост до манастира се продава крем сладолед и скрежина. В обителта има много чешми.

Снимка от Бачковския Манастир

От Бачковския Манастир продължете към Асеновата Крепост. Входът за нея е 4 лв., можете да паркирате на плац, зад информационния център. Заслужава си да видите Асеновата плоча с красиво изписани букви на Кирилица, а също и да посетите красивата древна черква Света Богородица Петричка. По пътя към крепостта има чешма, като можете да си налеете изворна вода. Наличието на прясна вода е задължително при пътуване по маршрута през лятото. Внимание, пазете себе си, деца и домашни животни при разходка около високата крепост.

Св. Богородица Петричка (снимка)

Кремиковски Манастир Св. Георги

01.08.2023 / Георги Атанасов

Недалеч от София се намира Кремиковският Манастир Св. Георги. Той е сгушен в планината и въздухът там се различава от градския. Само на 10-20 км от града, ще можете да се отдадете на съзерцание. Да се потопите в тишина и хапнете сладолед, правен на място. В манастира продават още кисело мляко и други продукти. Цените са “манастирски” =)

В близост се намира хижа Стрелец, като пътят до нея е черен и по него минават доста коли. Не се препоръчва да ходите по него ако сте с малко дете, или куче. Колата можете да оставите на паркинг в близост до манастира, който не предоставя добра настилка или охрана.

От Кремиковския Манастир можете да си наточите студена вода. Да се порадвате на пауните и други птици, които се отглеждат. Да хапнете или пийнете на място, ако сте любители на бирата и скарата. Там ще видите и стара базилика, като можете да запалите свещи в по-нова черква.

До манастира можете да стигнете пътувайки по Ботевградско Шосе. В даден момент ще видите табела сочеща наляво. Ще минете през кв. Челопечене, като е важно да хванете отбивката за кв. Кремиковци. Продължавате по пътя минаващ през квартала. Внимавайте, защото продължението към манастира се пресича с улица Радивоя, която е с предимство.

Продължете по тесния но удобен път нагоре. Ако идвате за първи път и се движите по-бавно, то има няколко места на които можете да отбиете и пуснете по-бързите коли. В противен случай могат да ви “натискат” и дори нагрубят. Култов е и металическият Пегас, който Ви посреща в квартала.

[Show as slideshow]

Среща в с.Стойките

31.07.2023 / Георги Атанасов

Село Стойките е сгушено в сърцето на Родопите. Намира се между курорта Пампорово и Широка Лъка. Любопитно е че, там се намира единственият по рода си Музей на Гайдата. Читалището на селото Пробуда-1903, се намира в близост до почивната станция на Библиотекарския Университет – Унибит. Срещу него ще видите каменна скулптура на Апостол Кисьов. Той успява да дирижира 100 Каба Гайди, чрез собствен метод.

Попитаха ме какво мисля за Стойките. За да усетиш едно място ти е нужно време. За мен бе проява на Човещина и доверие от страна на домакините, в частност Г-жа Мария Пичурова, член на екипа на читалището, да ни приеме със съпругата ми в дома си. При това да ни предостави цял етаж и градина на разположение. А Доверието предразполага към отговорност.

Да се събудиш сутрин и Слънцето да огрява стаята ти, небето да е синьо, колата да е паркирана пред портата и градинката да дъха на аромати, е вдъхновение. Благодаря, че успях да го преживея. От Стойките може да се тръгне пеш към кулата “Снежанка” като по мой изчисления човек може да я достигне за час, час и половина ходене. От селото тръгва и пътека към Хижа Смолянски езера, отбелязана на два часа път.

И все пак какво има в с. Стойките? Какви са хората. В центъра, на мегдана, ще намерите дюкянче, от което пазаруват местните. До него се кипри гостилница, с малко плаващо работно време. Да кажем че работи сутрин от 8.00 и вечер от 20.00. Готвят вкусно, като всичко е обилно поръсено с Гьозум.

На премиерата дойдоха двадесетина души. Възрастни, по-млади. Майки с деца и едно бебе. Всички бяха затаили дъх, да чуят мен. Да чуят един млад, прохождащ писател от София. А аз много се вълнувах. Още от предишната вечер и натоварен от пътя, обсъждах със съпругата си възможните въпроси.

А всъщност хората бяха дошли да чуят мен. Както споделиха, има сами жители и за тях мероприятията внасят разнообразие в живота им. И така реших да им споделя част от моя. Да им разкажа за загубата си през този месец, за нуждата от писане като вентилиране, призвание и мисия. И те ме слушаха. Изслушаха и два от моите разкази, които им прочетох, а именно “Анабел и Снегът” и “Хлябь”. Първият и последният разказ, от сборника.

За мен това бе напълно Човешка среща. Имах възможност да се покажа като човек, който се вълнува. Като автор, който е даруван със Словото и който желае да го сподели с Другите. Виждах човешки погледи, които се спираха върху мен и търсеха моя. И точно там е срещата между Автор и Читател.

Искам искрено да благодаря на Мария Кисьова, че откликна на предложението ми да представим сборника “По пътя към…” в читалище Пробуда-1903., в Стойките. На Ружа Чуртова, че ме водеше по време на представянето ми. На моята съпруга Ради, че бе до мен и ме подкрепяше в това нелеко начинание. На Родопите и хората от селото, както и на дивната ни Природа, която ни прие и лекува Душата ми. До срещи приятели!

[Show as slideshow]

Автопаркът на Виенчани

24.06.2023 / Георги Атанасов

Автопаркът на виенчани се състои главно от 10-15 годишни возила с една отличителна черта, изключително чисти и поддържани отвътре и отвън. Да, ще видите тук там и електромобили, но не си представяйте че въпреки множеството разположени покрай магистралата ветрогенератори, австрийците захвърлят старите си коли и посягат към новите.

Според мен виенчани са практични хора, като колите които се карат масово отговарят на възможностите на средната класа. Ще видите Skoda Roomster, Volvo V50 комби, KIA, VW. Джипове има, но се карат главно от гъзари и балкански субекти. Познава се по ритмите, които звучат от тях.

Луксозните скъпи и тежки коли са рядкост. Австрийците, дори с висок стандарт, предпочитат да притежават нещо, което могат да поддържат. Което е икономично. Което могат да заменят лесно, когато му дойде времето. У нас, напротив. Българинът казва че няма пари, че го е закъсал ала е пръв гъзар, когато става дума за коли.

Виена

23.06.2023 / Георги Атанасов

Това, което най-много ми хареса във Виена, е Природата. Отношението на Човека, към нея. Спомням си с умиление посещението в Ботаническата градина на двореца Белведере. Виждаш как отрано хора се трудят, цветята да бъдат поливани, обгрижени.

Виенчани обичат парковете. Почиват сред тях. Спортуват, дори в зноя. Принципно сериозните бегачи стават с Изгрева и тичат между 6 и 7 часа сутринта. А да видиш Изгрева винаги е откровение. Тичането ме доведе до квартирата на Винг Чун във Виена, където поговорих със заместник инструктора.

Залата бе добре оборудвана, човекът, с арабски произход според мен, спокоен и благоразположен. Квартирата се намира в близост до Гара Запад, като в квартала обитават доста чужденци. Сърби, Словенци, Араби, Турци и др. Там се намира и една чудесна инициатива, а именно малки къщички с градинки в затворен комплекс в близост до Спортния Университет.

Виена е чист град, с достъп до питейна вода. С много история, която те докосва. Останалите в автентичен вид паметници, като Църквата на Карл, например, удивляват с архитектурно майсторство. Произведения на Сецесиона, Югендштил, модните течения в приложното изкуство могат да бъдат видени в Музея за Приложни Изкуства. Достъпът до него е и един от най-евтините.

Транспортът прави почти всяка точка от града достъпна за 30-45 минути. Става дума за вътрешния и външния кръг. Любителите на Природата могат да отидат до изкуствено създадения насип по поречието на Дунава и да плажуват. Там ще се радват на присъствието на двойки лебеди. Водата от неплавателната страна е чиста и има кейове за спускане в нея.

Едва ли има човек на изкуството или науката, който да не е бил докоснат от Виена. Дори обикновения посетител се удивлява на динамиката на града. Хората са забързани, някак горди, че живеят или работят в този малък но китен град. Град на бизнес, технологии, сладкиши и изкуство.

Да не забравяме че в него са творили автори като Вивалди, Брукнер, Малер, Климт, Шуберт и много други. Виена е била убежище и източник на вдъхновение за редица творци в миналото и настоящето. Виена е един “малък” Париж, който е някак си компактен, зелен и изпълнен с динамика.

Любителите на изкуството ще останат очаровани от богатите колекции на Музея за История на Изкуството или Албертина. В първия можете да видите саркофази и артефакти от древен Египет. Огромни платна на Рубенс, творби на Брьогел и Фламандските Майстори. В Албертина има колекция дарение от адвокат, с творби на Огюст Реноар, като ярък спомен оставиха у мен един залез и Момичето с шапка.

Можете да си закупите характерните Моцарт кръгли бонбони от Шведския площад, като цените са поносими. За предпочитане е на пазарувате от Penny Market където се продава местна продукция. Киселото мляко почти не се различава от нашето на вкус. Гостуването в хостел с кухня дава възможност да я използвате.

В крайните квартали се усеща спокойствие, нарушавано понякога от балкански ритми. Рядко ще видите някой да кара бързо, да се вика, да се припира. Полицията, движеща се във VW Touran, предполагам на газ, непрекъснато следи за реда и бързо прибира нарушителите.

Виена е една мечта. Град, който всеки може да преоткрива. Да открие и частица от себе си, защото всички нации, народи и култури живеят у Човека, който може да ги оцени. Който може да се свърже с тях посредством езика и Любовта. И за последно да не забравя, в черквата, която се намираше близо до нас имаше ниша специално посветена на загиналите от двете войни.

Виена носи техните белези, като можете да прочетете за гоненията на евреите. За истории, случили се а Аугартен. И въпреки всичко това, Виена излиза от пепелта на войните като Феникс. Възвръща своята красота и блясък и очаква своите гости и бъдещи жители, да я открият.

Пътешествие в сърцето на Родопите

Кремиковски Манастир Св. Георги

Среща в с.Стойките

Автопаркът на Виенчани

Виена

Архив