словесни проблясъци
Ще настане време
и не ще отличим
деня от нощ,
Лятото от Зима.
Приятелят от враг,
ще бъдем разбрани
само от малцина.
Ще дойде време клето,
тежко и злокобно
време на промени.
Време на герои
и подлеци,
време тежко.
и преходно.
Ала нивга не е късно
да прегърнеш някого,
да му дадеш подкрепа
и наречеш Брат.
3.05.2023 г.
Чета, че Европейска комисия е излязла със “становище” относно следствията от “Пандемията”. Становището е подобно изказванията на съвременните политици – много думи, никакво съдържание. Не се засягат важни въпроси като: произход на вируса, непрозрачност на сделката за препаратите и ЕС, ефективност на препаратите за имунизация, странични ефекти от тяхното приложение, непрозрачност за тяхното съдържание, психологически и материални щети нанесени от “мерките”.
https://www.24chasa.bg/zdrave/article/14361986
Да се използва времето като оръжие е било мечта още през Втората Световна война. Немци са търсели начин да създадат така наречената “студена бомба”, чрез която температурите да се понижат драстично. Всички знаем, че при минусови градуси човек става неработоспособен, жизнените процеси се забавят, а техниката замръзва и спира да работи.
Бомбата би могла да работи на принципа на отделяне на огромно количество прах, който да се вдигне на определена височина в атмосферата. Да образува изкуствено покритие, през което Слънчевите Лъчи да не могат да проникват за определен период от време.
В Природата подобни феномени се наблюдават при изхвърляне на сажди и прахови частици в следствие на вулканична дейност. Същото можем да наблюдаваме при евентуален удар на голям метеорит или комета със Земната повърхност. Това е и една от теориите за възникване на Ледената Епоха и измирането на много животински видове, които са се нуждаели от повече храна, вероятно Светлина и Топлина също.
Кой има интерес да използва времето като оръжие? Разбира се, ако можете да пратите на Вашите неприятели изкуствено създадени проливни дъждове, урагани, електромагнитни бури или други катаклизми, не е нужно да воювате пряко с тях. Можете да го правите от километри разстояние, без да се излагате на риск.
Няма официална информация за съоръжения предизвикващи катаклизми, но не се и отрича, че се използват технологии, като засяване на облаци (cloud seeding), за предизвикване на дъждове. Също и използват ракети и оръдия, срещу градушка.
Как всичко това се отразява на Човека? От моите наблюдения, когато времето е лошо, хората си стоят вкъщи. Енергията им е паднала. Трудно предприемат нещо, дори в дома си. Децата не играят навън. Растенията не получават необходимото им количество Слънчева Светлина и Топлина.
В провинцията се наблюдава феномен, че след дъжд определена, тъмна на цвят субстанция, се напластява по културите. След това последните загиват. Поради тази причина дадени сортове зеленчуци (като доматите например), се отглеждат в парник. Дори през лятото. Следствие от Геоинженерство?
Времето влияе върху нашата психомоторика. Когато навън грее Слънце ние сме готови да приемем всяко предизвикателство. Да тръгнем на път. Да се срещнем с приятели. Нашата физическа и психическа активност се засилват. Някой може да каже, че пътувайки “вредим” на Природата.
На този коментари бих отговорил следното: не е ли това лицемерие, при условие че в атмосферата се изстрелват ракети, които са заредени с тонове гориво и отделят прахови частици? Какво да кажем за военните опити, включително с ядрено оръжие? Времето не бива да бъде манипулирано, защото манипулирайки го, се манипулират и хората.
Повече от ясно е че самоуправляващите се машини ще заемат работни места. Касиерите в супермаркетите биват заменени от каси за самообслужване. Да, касите не се нервират, не забременяват, не боледуват. Човекът, работникът, това е отговорност. Но също така лоялност и възможност за израстване.
Технологиите трябва да бъдат създавани в полза на Човека. В полза на неговото израстване и защита на Природата. В момента засилената употреба на технологични средства води до бързо изчерпване на редки метали. До замърсяване на околната среда. Но най-вече до отдалечаване на хората един от друг. Тук изобщо не засягам злокобната тема за автономните оръжия.
Човекът работещ в която и да е сфера трябва да постави на везната облекчаването на човешкия труд, срещу това хората да загубят работата си. Капиталът да бъде хуманен, за да се спаси Природата и Човечеството. И не на последно място учени и програмисти да изяснят, че машина не е оправдала дефиницията ИИ, дадена преди повече от половин век от Алан Тюринг.
В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.
Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.
В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.
От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.
Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.
Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.
Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?
Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.
Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.
Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.
Първа част, Рекламата
Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!
Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.
На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.
Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.
За другите – изкрещях!
Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.
Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”
Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.
Втора част, Вълната
От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.
На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.
Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.
– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.
– Здравей Ейнджи, отговарям.
– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.
– А не, предпочитам да бъда себе си.
– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.
– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?
На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.
– Давай Конан Варварина – викам.
– Добре – кимна с глава асистентката.
– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.
– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.
– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.
– Погледнете се.
Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.
– Бонус – усмихна се асистентката.
– Имам един въпрос – попитах аз.
– Да?
– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.
– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.
– Ясно.
– Има още нещо – добави Ейнджъл.
– Да? - Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.
– Обърка? – погледнах я.
– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.
– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.
Ейнджъл си записа
– Изберете си епоха. -
Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.
-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?
Кимнах.
В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.
Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.
Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука. Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.
С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното: На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.
Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.
Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.
– Приятно ми е, Чен.
– Да не си китаец? – стискам му ръката.
– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.
Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко. Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. Всички се скупчихме на брега да гледаме.
– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.
Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. Започнах да мърдам бързо с очи.
Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.
Трета част, Мета
Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони. Звъннах на Веско.
– Брат, дай да оправим тази работа. Той изпъшка.
– Добре, нека да помисля.
И след това написа онази програма. Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата. Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.
На 15-ти Април, Събота, Германия изключи последните си три атомни централи. Също така, правителството има желание да унищожи реакторите, за да не могат да се използват в бъдеще. Това е доста странно решение, имайки предвид, че трансформаторите на слънчева светлина и вятър като ел. енергия са силно зависими от времето. В случай на природен катаклизъм, най-вероятно ветрогенераторите както и слънчевите панели няма да могат да бъдат използвани пълноценно или изобщо. Как ще бъде гарантирана доставката на ел. енергия за жизненоважни нужди на населението?
Съхранението на атомните реактори, които са и добре защитени съоръжения и могат да работят при различни климатични условия, е въпрос на национална сигурност.
Вчера 13-ти Април, бе един от малкото слънчеви дни през месеца. Казват че температурите се покачвали, но Април бе студен и нерядко нощем използвахме отопление. Кой всъщност има сметка навън да е студено, Зимата да продължава, макар и суха без сняг и Слънцето да бъде забулено?
През слънчев ден човекът се ободрява. Има желание за работа. Излезе навън, може и да попътува. Всичко му върви, усмихва се. Връзката ни със Слънцето със заобикалящата ни среда, е от изключително значение. Ние сме органично свързани с Живата Природа.
Закривайки Слънцето, чрез методите на Геоинженерството, някой съзнателно ни откъсва от възможността да приемаме жизнената енергия изпращана от нашата Звезда, в голяма степен. Някой знае за това, наблюдава човешката активност и вероятно следи покачващите се сметки за ток, през тези облачни, априлски дни.
Може да Ви звучи като конспиративна теория. Вярвам на това, което виждам с очите си. В края на хубав, слънчев ден, небето бива прорязано от десетки самолети и на следващия имаме сивкава, хомогенна покривка. Температурата е паднала с десетина градуса, жизненият ни тонус също.
Не знам какво мислят метеоролозите за този феномен, който със сигурност е наблюдаван от спътници. На Земята протича експеримент, който е пряко свързан с човешкото съзнание и емоции. Някой ще каже, че това е за добро. Че Земята бива охлаждана, а хората бъдат ограничени в пътуванията си.
Ако прочетем в историческите анали, хубавото топло време (но не и суша), винаги е действало активизиращо и благотворно на Човека. Това е време на духовен и икономически подем. На полет на човешката мисъл. На спестяване на суровини. Икономия от горива, да се топлим и инвестирането им за по-полезни цели.
Сега ни казват, че “въглеродните емисии” са причина за затопляне. Аз пък виждам че други емисии водят до изкуствено застудяване. Що касае въглеродните, бих искал да видя отчет за тяхното изпускане при изстрелване на ракети в Космоса, военни действия и вулканична дейност.
Имам усещането, че живеем в терариум, в който се пускат различни програми по отношение на средата, която обитават неговите обитатели. Всички ние си спомняме с радост за хубавите слънчеви дни и е добре да направим проверка, дали когато над градовете е облачно над курортите за богатите, като Бали например, пък не грее Слънце.
Жестоко е да се манипулира времето. Жестоко е да се манипулират хората. Жестоко е да бъде редуцирана Слънчевата Светлина, с нейните лечебни свойства за всичко живо на Планетата. Тези, които ограничават Светлината и Топлината се плашат от техните положителни качества и не могат да ги усвояват.
14.04.2023 г.
Ако попитате обикновените хора, дали им се воюва, ще отговорят отрицателно. Обикновените хора искат да живеят в Мир.
Ако попитате обикновените хора какво мислят за “джендър” политиката, за смяната на пола, ще отговорят че не разбират това, че го осъждат, че е против законите на Природата и обърква главите на децата им. Обикновените хора знаят, че има мъже и жени, дори някои от тях да са с различни наклонности.
Ако опитате обикновения човек какво преживя през последните няколко години, той ще Ви отвърне “стрес”, “страх”, “лъжа” и “насилие”. Защото обикновеният човек не разбра откъде се появи вирусът, как се лекува, как да се предпази от него и какво всъщност правят така наречените “ваксини”. Обикновения човек бе преследван из църкви и паркове, от немаскирани служители на реда, бе почти принуден да се имунизира и носи маска.
Ако попитате обикновения човек дали би си купил електромобил той ще Ви отговори, че би искал да си кара возилото, за което е спестявал пари, което може да носи сантиментална стойност за него и семейството му. Което е закупил с уверение от производителя, че ще му служи вярно с години. Обикновеният човек е изправен пред избора да кара кола, която е проследима, която използва главно електроенергия за придвижване и за чието създаване са използвани много ресурси, включително и вода, или изобщо да не кара.
Ако попитате обикновения човек дали има нужда от 5G, сателити, изследвания на Марс, той ще Ви отговори отрицателно. За обикновения човек има смисъл да живее добре тук на Земята. Без война, без преследване, без насилие. Когато това стане, пътят към Космоса ще е отворен.
5.03.2023 г.
По радиото слушаме реклама – “учи роботика, професията на бъдещето”. Наистина, когато бях дете и аз се интересувах от съвременните технологии и вярвах, че те ще ни дадат повече възможности. За учене, забавление и изследване на Света.
Това, което технологиите не могат и да искат да дадат, е близост, човечност, емпатия. В момента има недостиг на кадри в помагащите професии, например. Хората имат нужда не само от съдействие с тоалета и лекарствата. Те имат нужда от съчувствие и подкрепа. Машината никога няма да може да ги осигури, защото не може да чувства.
Машините няма как да заместят специалистите в областта на помагащите професии, защото по никакъв начин не биха могли да се поставят на мястото на човека. Да съпреживеят нещо. Да дадат съвет от личен опит. Машината може да провери дали храната е годна за ядене, но не и дали е вкусна. Тоест и в областта на кулинарията, машите трудно биха намерили място.
Бих отворил важна скоба и тя касае морала на разработчика. Когато творим в дадена сфера, то наш дълг е да предпазим човека. Ако създаваме машини, или роботи, то те в никакъв случай да не бъдат използвани срещу хората. Това се нарича професионален морал. Ако той се спазва на земята ще настане Мир. Човекът има правото да избере дали да насочи уменията и знанията си в полза на Човечеството или срещу него. Това трябва да се заложи като професионална етика във всяка една професия.
Високите технологии и роботиката имат своето място. Там, където за човека е труднодостъпно и опасно. В морските дълбини, в открития Космос. Технологиите са продължение на човешките способности, ум и колективни сили но никога не могат да заменят човешкото удивление и интуиция.
Фирми, които разработват автономни бойни единици или бойни роботи нарушават морални и човешки норми. Там, където се планира замяна на хора с автомати или машини, с основна цел печалба е същото. Машините могат да спестят на човека монотонна работа и време, но хората трябва да имат възможност да се трудят и израстват.
Машината никога не може да ни бъде другар. Тя е просто бездушен инструмент, който е създаден от човека за да бъде използван по предназначение. Като превозно средство, сечиво за работа и др. Хората имат нужда от живи същества за да могат да общуват и еволюират.
Човешкото съзнание и изобщо съзнанието във Вселената еволюира чрез Живота. Въплътявайки се и дарявайки живот ние изживяваме чудото на Творението. Можем да се докоснем до Бога. Да се опитаме да разберем смисъла на съществуването.
Професията на бъдещето е Човек. Човек свързан с Бога. Човек част от Космоса, осъзнаващ се едно с цялото. Човек с висок морал и отговорност пред Живота.
© 2024 freebreeder
Тема от Норен Андерс — Обратно горе ↑