Категория: История (Страница 4 от 8)

Дворецът Царска Бистрица в Чамкория

29.08.2023 / Георги Атанасов

Трагедията на Чамкория, на двореца Царска Бистрица, седи в това, че не е достъпен за посещение от хората. Можеш да се разходиш в малкия парк и да хапнеш нещо на скована пейка като “масов турист”. Кафенето в алпийски стил предлага само напитки. За това пък тоалетната е безплатна. В заведението могат да се видят повече интересни снимки и материали, от колкото в така наречената “Галерия”. Там се усеща кичът, в представяне на Н.Ц.В. Борис III. Най-обичаният и предан политик на съвременна България. Ала номенклатурата не спира с гаврите си дотук, марката 5 Сантима, печатана по времето на княз Ал. Батемберг, е върху колаж почта СССР.

[Show as slideshow]

Сонда на Индия до Космоса

24.08.2023 / Георги Атанасов

Казват, че изпращането сонда на Луната от Индия било постижение. За мен постижение е хората да живеят в Мир. Да се обхождат добре един с друг. Да няма бедни, болни и гладни. Тогава Човекът има място в Космоса.

Стамболийски и село Славовица

23.08.2023 / Георги Атанасов

В село Славовица се намира лобната къща и лятна вила на Александър Стамболийски. Човек може да разгледа музея с архивни снимки и книги на символична цена. Служителят е сладкодумен и разказва. За факти от миналото, за легенди. Интересно е, че през 2000-та година във вилата-музей на Стамболийски пламва пожар. Как и защо е горяла, остава мистерия…

[Show as slideshow]

Пътят…

11.08.2023 / Георги Атанасов

В свободното време се обърнете назад. Вижте колко Път сте извървели и благодарете. Радвайте се на това, което сте научили. По труден или лесен начин. На Вашите постижения, независимо дали ги оценявате като малки или големи. Пътят, който сте изминали е Вашият Път. Не нечий друг.

Пътят, движението, е това което ни прави Хора. Което ни среща с Другите. Което ни дава възможност да израснем, да научим нещо. Независимо какво работим, какво учим, как сме полезни на другите. Дали правим домашен ремонт, или изучаваме чужд език. Дали правим сайтове или хляб.

Ние сме следствие от изминатия Път. Идем чисти на този Свят, с или без, определени опитности. И Пътят се разтваря пред нас. Път на възможности. Път на колебания. Път осеян понякога с опасности и болка. Но Път. Човек е Жив докато се движи, навътре или навън, докато е на Път.

Ролята на Писателя

08.08.2023 / Георги Атанасов

Съпругата ми понякога ме критикува, че публикувам в страниците на моите книги, или личната си като автор, писания свързани с обществения живот, здраве или политика. На мнение съм, че истинският писател, търси Истината и споделя своите усещания. Особено във време на сериозни пертурбации и промени.

От 2020 година насам ние сме свидетели на такива. Светът се е забързал за някъде. Облъчват ни с пропаганди от различен вид. Междувременно животът поскъпва а хората са заплашени да загубят работата си заради машини. Всичко това оказва влияние върху нашия живот, обхождането ни с близките ни, мечтите и идеите за бъдещето.

Няма голям автор в Литературата, който да не е писал за времето в което е живял. Време, оставило следа в неговия народ, ум, съзнание. Време, променило хода на историята, излъчило герои и подлеци. Време в което лъсват човешката доблест и низост. И така ние писателите трябва да бъдем обективни и честни хроникьори на времето, в което живеем.

Що е История?

05.08.2023 / Георги Атанасов

Историята, това не е Netflix. Това не е екранизацията на дадена книга, или Живот. Историята е вникване в дадена епоха, с всичките ѝ научни, социални и културални аспекти. Историята е сближаване с Духа на Времето. Среща с отделния Човек, който ще Ви разкаже нещо лично, което може би ще бъде различно от популярната хроника.

За електромобилите и хората

03.08.2023 / Георги Атанасов

Не се доверявам на така наречената “Зелена сделка”. Първо, защото не считам че е зелена и второ, защото е сделка, облагодетелстваща главно корпоративни играчи, но не и “обикновения” човек.

С приятел, инженер по образование, обсъждаме, че още през шестдесетте години на миналия век е имало разработка на Атомна централа, която не е ползвала обогатен Уран за гориво, но мисля Торий. Проектът, който е изглеждал обещаващ, потъва в забрава. Както и повече такива в полза на Човечеството. Да не забравяме, че обогатен Уран се използва от ВПК, т.е. скачен бизнес.

Медиите по света съобщават за наскоро избухнал пожар в товарен кораб до бреговете на Нидерландия, който отпътувал от Германия натоварен с около 3700 коли от които 520 електрически автомобила. Еколози считат това за катастрофа, а причина за пожара е възможно самозапалване на електромобил. Поради защита на батериите, електромобил се гаси трудно.

Сега някой може да каже, че не съм прогресивен, или че не обичам Природата. Ще му река следното, солидарен съм да се разработват нови технологии, или обърнем към миналото за решения, или възобновяеми източници. Това няма нищо общо със сегашните трансформатори на енергия, като ветрогенераторите, които грозят ландшафта, или слънчевите панели, те пък поставяни понякога и на земеделски земи. И двете технологии не са сигурни при катаклизми като ураган, изригване на вулкан и покриване на атмосферата със слой, непропускащ слънчевите лъчи.

За електромобилите няма какво да кажа, освен да попитам младежите “Откъде са парите за Теслите?”. Защото да караш електромобил е лукс. За някои въпрос на престиж. При цена от 30-40 000 лв., за хибриден и повече за чист електромобил, това е сериозна инвестиция, достъпна за малцина. Това внася класово разделение в Обществото, а добива на ценни и редки метали, както и рециклирането на батерии за смяна на автопарка ще изтощи ресурсите на Земята и доведе до още по-голямо замърсяване.

https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/15000906

Пътешествие в сърцето на Родопите

03.08.2023 / Георги Атанасов

Можете да си подарите няколкодневно пътешествие в сърцето на Родопите. Предвидете гориво/електричество за 600 км, ако пътувате от София. Ще са ви нужни няколко дни, като добра опция е да пътувате в Петък на обяд. Така ще имате време да пътувате денем, да огледате и усетите пътя и се настаните. За препоръчване е в курортно градче в близост до Смолян (с. Стойките е добър избор).

Снимка от с.Стойките

Отправете се в посока Пловдив и завийте по околовръстния (отбивката е при заводите на Liebherr), път водещ към Асеновград. На изхода от Асеновград се огледайте за отбивката към Асеновата крепост. От нея за жалост е останала само църквата Света Богородица Петричка, която се извисява над скалите.

Св. Богородица Петричка (снимка)

Продължете по лъкатушещият път за Смолян. Внимавайте, защото по него се движат много местни, които не спазват ограниченията. В случай че Ви притискат, просто отбийте на обозначените места и пуснете колоната. Карайте към Пампорово. Минавайки през курорта продължете в посока Широка Лъка. Ако сте избрали с.Стойките за Ваша база, оттук има в близост няколко интересни места.

Приемаме че сте пристигнали в Стойките към 16.00 ч. Можете да се настаните, да отдъхнете и да направите кратък преход в посока кулата Снежанка, или Смолянските езера (средно 2 часа в посока). Починете си добре, защото ще Ви трябват сили за шофиране през следващите дни. В Стойките можете да хапнете вкусно приготвени храни в гостилницата намираща се срещу база на Унибит.

В Събота можете да тръгнете по-рано за да имате време да стигнете до Ягодинската пещера. Пътят е в посока Девин, като има отбивка за пещерата. Внимание, пътят е много тесен, в ремонт и пътуването по него е предизвикателство. Последната група влиза в пещерата в 16.15 ч., така че имайте предвид, когато тръгвате. На опитен шофьор отнема около час да стигне от Стойките до Ягодинската пещера (40 км). Вход за възрастни – 10 лв. Пазете касовата бележка, служеща за билет.

Снимка до пещерно жилище Ягодинска Пещера

На връщане можете да отделите време да посетите китното възрожденско село Широка лъка. Да заснемете статуята на Орфей и на каменен гайдар, до чешма. Да видите стара черква. Къщите са строени на тераси, като до тях води калдаръм. Можете да спрете спокойно на центъра или на улица, водеща до хотел Широка лъка.

Снимка на Орфей из Широка Лъка

Снимка от чешма в Широка Лъка

Починете си добре, защото в Неделя ще направим следващите приключения и се приберем у дома. Започнете Вашето пътуване рано, към 10.00 ч. Насочете се обратно в посока Пампорово, Асеновград. По пътя можете да се отбиете към природната забележителност Чудните Мостове.

Това са изкопани от Вятъра и Водата огромни скали, от които можете да хвърлите поглед към вечнозелените баири на Родопите. Можете да слезете долу в кухата част на скалите и си направите снимки. Пътят до Чудните Мостове е 20 км, опасен, тесен и ронлив. В случай, че няма места на паркинга можете да спрете на хижа Скални Мостове. Тя се ползва от групи спортисти и от нея водят екопътеки.

Панорамна гледна от Чудните Мостове

Снимка от Чудните Мостове

Нашата следваща спирка е Светата Обител Бачковски Манастир. Той се намира отдясно на пътя към Асеновград, като има няколко отбивки за него. Внимавайте за да свиете навреме. Има няколко паркинга, като сумата за престой варира от 2-3 лв. Потърсете място на сянка, пътувайки през лятото. Заслужава си да видите черквата на манастира. Оттам можете да си вземете светена вода, а в околностите на манастира има импровизиран пазар, откъдето можете да закупите мед. В близост до манастира се продава крем сладолед и скрежина. В обителта има много чешми.

Снимка от Бачковския Манастир

От Бачковския Манастир продължете към Асеновата Крепост. Входът за нея е 4 лв., можете да паркирате на плац, зад информационния център. Заслужава си да видите Асеновата плоча с красиво изписани букви на Кирилица, а също и да посетите красивата древна черква Света Богородица Петричка. По пътя към крепостта има чешма, като можете да си налеете изворна вода. Наличието на прясна вода е задължително при пътуване по маршрута през лятото. Внимание, пазете себе си, деца и домашни животни при разходка около високата крепост.

Св. Богородица Петричка (снимка)

С ДС

25.07.2023 / Георги Атанасов

През изминалите години малцина говориха за това, кой реално управлява България. Гледах постановката на Илия Троянов “Власт и Съпротива”. На Немски. Сякаш не можем да кажем Истината на Български, да я погледнем в очите. Теодора Димова също засяга темата.

Кой задава модела на поведение в обществото. Кой слезе от Волгите и Газките и се качи на Мерцедес и Тойота? До вчера бяха с “Другарите,” сега са модерни “бизнесмени”. Замениха изтърканите елечета с костюми, но отвътре си останаха същите. Арогантни хора, без респект към Живота. Незачитайки другия, освен ако не е “свой”. А свой означава обработен, подчинен, зарибен, зависим.

Говоря си с Немец, представител на културна институция. Опитвам се да му обясня, че години наред ние носим един товар. Белези, от едно тоталитарно управление, чиито пипала са навсякъде. Товар, който ни обезличи като общество. Който даде право на хора без ценз, но знаещи да манипулират, да организират и боравят с оръжие, да сътворят подземния свят и печелившия “бизнес”, който можем да наречем на места и държавен рекет.

Трудно е да се говори за проблемите. Трудно е, затова българинът не ходи на Психолог или Психиатър. Да не му се смеят. Да не кажат, че е лунатик, или балама. Трябва да е “мачо”, да си татуира Раковски, Шипка. Да си сложи чантичка на врата. Нищо, че не е чел много, или че работи каквото му падне.

България. Малка страна с упорит народ. С народ, вдигнал се от Рая, да стане пак такава. С хора, които в сърцата си са носели пламъка на Свободата. Желанието за знание и просперитет. Сега се носим прекършени, падаме като снопове и молим, за по-добрите дни.

Надпреварата за Луната

23.07.2023 / Георги Атанасов

Казват за някого че лежи на стари лаври. Постигнал е нещо, но някъде в миналото и сега не се развива повече. Това можем да кажем и за структури.

Мисля си, че когато науката се превърне в шоу, в реклама, тя просто престава да бъде наука. Превръща се в лоби, на “силните на деня”. В инструмент за печелене на пари и контрол.

Напоследък виждам доста реклами, че сме стъпили някога на Луната, уж преди 50 години. Луната е интересно космическо тяло, правейки двойна Планетна система заедно със Земята. До момента няма ясен отговор за нейния произход. Някой учени казват, че тя е доста по-стара от Земята. Други твърдят, че нейният произход е изкуствен.

Материали по темата има много, като бих Ви препоръчал книгата Проникване “Penetration” на Инго Суан. Също така и Има още някого на Луната “There is someone else on the Moon”, на Джордж Леонард. Надпреварата за Луната е странна, както и да я погледнем. Ако там не се съдържа част от Историята на Човечеството, а има купчина прах и ценни метали, е направо излишна. Като да пращаш поредния екипаж с риск за Живота към Марианската Падина.

Какво погребаха със себе си първите американски Астронавти? Защо не изглеждат въодушевени и победители в интервюто си, а подбират внимателно отговорите си? Защото крият нещо? Интересен поглед към темата за космическите пътувания дава филмът Capricorn 1. В него се фалшифицира мисия до Марс. Чудя се как НАСА е допуснала филма.

Истината е поставена пред очите ни, за да не я видим. Или да бъде поругана. Самият Армстронг говори за нейните “защитни слоеве”. Обикновените хора, надали ще я научим лесно. Но ние трябва да я търсим. Защото само Истината, както е речено в Писанието, ще ни направи Свободни.

Архив