Мой приятел бе публикувал снимка от своето минало. Зад него и симпатична госпожица в училищна униформа, се виждаше олющена черна дъска. Той самият облечен в костюм. Мизерия, казах си.

Тази дума ме преследва по софийските улици. Вървя си по Симеон, а там няма две бетонови блокчета, които да са в една равнина. Всичко е криво. Същото е и положението на Одрин, изобщо навсякъде. А Симеон се слави като улица на търговците на авточасти. Като погледнеш през прозореца на дюкянчетата им виждаш изтърбушени чаркове, парцали, мръсотия. Малко са подредените и чисти магазинчета.

Цяла София има вид на вълнообразно море, сред което човек може да си почупи краката. Особено ако е незрящ. Въпреки смешните жълти алеи, които направиха. Чиито пъпки галят подметките на обувките, а ти си мислиш колко ли пари са погълнали. Птичка пролет не прави, казват хората.

Отиваш в кварталите на богатите – Бояна, Княжево, Драгалевци. Улиците пред луксозни домове с дву- и триметрови дувари, са разнебитени. И стоят така от години. Ако питаш живеещите защо не си ги оправят, вероятно ще рекат че са общински и затова не ги пипат. Да не ги глобят. Само че някои от тези прилежни граждани изливат бетонни блокчета пред дома си, на тротоара, да не паркират другите. И да си трошат колите.

България е страна на контрасти. Българинът е човек на контрастите. В подлеза ще видиш баби да те молят за 50 стотинки, да си купят я хляб, я мляко, а отгоре са наредени едни от най-скъпите коли – Майбах, Дож, Мазерати, Кадилак, Ауди и др., като на ревю. Такова нещо, приятели, няма да видите в друга столица. Всички хора са или бедни, или богати.

Подобна е гледката и в ромските махали, като до бул. Констатин Величков. Там хората живеят като в коптори, ала отпред се мъдри черен мерцедес. Значи българинът предпочита да живее мизерно, но да се покаже че има пари за лъскаво возило.

София има пари. Дружеството “Център по градска мобилност” прибира милиони на годишна база. Най-малкото от абонаменти за синя и зелена зона. Къде отиват тези пари? Да се плаща на няколкостотин служителя, дето обикалят нахъсани да сложат на някого скоба?

Грехота е, че тези средства не отиват по предназначение. Грехота е, че живеем като на село, в центъра на града. Грехота е, че всеки може да отреже дръвче на тротоара, пред дома си, без да пита никого. Изобщо не са ни наред нещата и затова затъваме.

Българинът може да се оправи, но затова трябва да излезе от цикъла на тарикатлъка и далаверата и да се хване за работа. Държавните служители от всички направления да осъзнаят, че живеят на гърба на трудещите се и да си вършат усърдно и безропотно делата. Да не се създават измислени дейности, чиято цел е само да се прибират пари, а прави нещо градивно, за всички.