Събудих се,
с молитва
в сърцето.
С трепет
утрото посрещнах.
Образ
запечатан в ума,
радва днес
лицето ми.
Образ
и черти красиви,
поглед – лешников
и благ.
Като на кошута
на моменти плах –
тъй мил си ти за мен
и драг.
24.11.2019
Месец: януари 2020 (Страница 2 от 3)
Все някак се живее
и без любов,
все някак.
Без ласки и мечти,
без трепети сърдечни –
продължава се, нататък.
До следващия пристан,
до лелеяния дом,
на живота кратък.
25.11.2019
в шеметен полет.
Прихват застигайки се,
свенливо се докосват и топят, подобно негата,
в очите ти.
Тъй хубаво е че вали
и че те има…
3.12.2019
Усещаш ли
разлюбването?
Като ледена висулка,
която пронизва сърцето ти –
кратко и бързо.
Оставаш за миг разполовен
и сам.
После продължаваш
по Пътя,
който така добре познаваш
Пронизан –
с дупка в сърцето,
която бавно зараства…
5.12.2019
събуждам се
и те вдишвам,
навсякъде.
Ти си моето
вдъхновение.
Крило,
под което уча
и раста.
Откривам те,
в погледа на детето
и на обичащия –
весел възрастен.
Ти си просто
навред…
7.12.2019
за да Те обичам –
да милвам
абаносовите ти коси.
Да се влюбвам в погледа ти –
да се вричам,
в топлината лешникова
на очите ти.
Да те възпявам сутрин с Изгрева
да вая нощем тялото ти с ръце
да нося спомена за теб,
в сърцето си.
Да галя млечно белите ти длани,
да диря сред пръстите ти радост,
да те разсмивам
и те връщам винаги,
към извора на твоята младост.
Момиче мило и мечтано,
усмихващо се прелестно –
жарта в сърцето ти да паля,
за мен туй е призвание,
най-висша сладост…
13.12.2019
Чувстваш ли,
как сърцето ти е докоснато
и пламва
изведнъж?
Трепти
и го усещаш
живо.
Ти обичаш –
просто ей така,
или не толкова просто,
но обичаш.
Трептиш,
гориш
и разбираш,
че отново си жив.
Винаги
си бил.
Да обичаш
е най-човешкото…
13.12.2019
на входа ме посрещнаха
цветя.
Свежи
и уверени,
в красотата си.
Мили
и радостно
разцъфнали.
Отворили венчелистчета
за капчица роса.
Ех цветенца нежни
и ухаещи,
как деня красите
и душата радвате.
22.12.2019
Вали,
по стъклата се стичат
мокри дири, мъгла.
Сякаш Ангел да плаче,
че му липсва снега.
Сякаш Коледа тъжна е
всичко притихнало чака,
чудо да стане и сивото –
цветно да блесне
след Здрача…
24.12.2019
дъждът размива се –
като неясен образ по стъклото.
Отвън вали
сърцето вътре плаче,
а погледът следи сълзите
стичащи дъждовни…
…в навечерието на Великден.