казвам ти любима,
обичам те –
две кратички слова.
Тъй хубаво е,
просто че те има,
тъй хубаво е,
че ме чакаш у дома.
7.2019
на Неви
Месец: януари 2020 (Страница 3 от 3)
Понякога ти се плаче
просто ей така –
пречистващо.
Плачеш
и не знаеш
защо.
За пропуснатото,
или заради
миналото.
Заради себе си,
или другите
Чувстваш се толкова малък
а сърцето огромно –
цяла Вселена.
И всяка сълза
нали знаете –
ражда Звезди…
25.XI.2019
Тъй искам да се скрия
от моята самота
зад завеси и прозорци,
зад тъмни очила.
Не гледайте ме люде,
жестоко е това –
да си просто ничий,
сам самин в ноща.
Без опора нежна,
без дъха човешки –
всичко ти е чуждо,
кому ли си нужен…
Бродиш все самичък,
гледаш и се взираш –
кой ли ще познае
у теб своя ближен?
Кой ли ще поеме
ръце ти красиви,
кой ще ги целува
гали и нарича?
Сам си братко мили,
Бог сам е над тебе
белкем той се смили
и някой ден прибере…
9-10.2019
Позволи ми
да бъда Твоите очи,
поне за малко.
Да ти опиша Света
такъв,
какъвто го съзирам.
От кадифе,
бодли и залезни
усмивки.
Позволи ми,
поне за миг
да бъда Твоите очи
и да поплача.
А Ти бъди
сърцето ми –
сгряно от картини
споделени.
Светът е толкова красив
не знаеш,
позволи ми –
нека ти разкажа…
Очите ми са твои
сърцето – наше.
5.2019