Уъркшоп по фотография – „Off the Record“ (зад кадър)
воден от Рикардо Вивейра и Александър,
организиран от Студио „ФО“ http://www.studiofo.net/
и със съдействието на Арт-Галерия
„Пластелин“ http://atelie-plastelin.blogspot.com/
Отразявам вероятно първото голямо фотографско събитие в столицата за 2009-та. Дали е вълнуващо? Много! По-важното е че Уъркшопът „Off the record“ (зад кадър), се оказа забавно и полезно преживяване, за близо двадесетината ентусиазирани участници.
Целта на мероприятието беше, обучаващите се и практикуващи вече по-сериозно фотография, да се запознаят с използването на професионална осветителна техника, разположена според интериора в който се провеждаше Уъркшопът. Рикардо Вивейра пожела да сподели своя професионален опит с участниците. Той представи работата със светлина – която в крайна сметка е водеща при изграждането на художествено издържан кадър.
Последното се превърна в забавно търсене на творчески решения, поради компактното и разчупено пространство на Арт-галерия „Пластелин“ и личната мотивация на непрофесионалните модели, които позираха и стоически издържаха на студа, при външните снимки и в подземието на галерията.
Под звуците на „Фадо“ португалският професионален фотограф, снимащ главно за мода, обясни колко е важна светлината за направа на изразителен кадър и как влияе тя за възприемането на модела. Рикардо сподели, че е започнал пътя си на фотограф с оскъдна техника. Поради тази причина, му се е налагало често да импровизира при направата на даденa снимка, при направата на фона и осветлението – „В началото всичко изглежда пълна бъркотия, но накрая когато видиш фотоса забравяш за средствата с които е бил направен (и които остават зад кадър), и казваш Уау!“.
Рикардо – един открит и усмихнат човек, опита в рамките на няколко часа да разчупи мисленето на група хора, сред които имаше работещи в областта на рекламата, медиите, артисти на свободна практика, любители и професионални фотографи. Той се впусна в забавното изследване и търсене на „точния кадър“ заставайки зад и пред обектива, бивайки изразителен модел.
„Идеи и страст за реализирането им“ – това е важното, каза Рикардо и по-късно слезе в катакомбите под галерия „Пластелин“ с апаратче тип „еднодневка“ в ръце. „Това е любимият ми апарат“ – засмя се португалецът. Той се опита да обясни накратко, характера който добива светлината при придвижване на източника и.
Професионалната техника – софт боксове и лампи с радиоуправление, свърши чудесна работа а Рикардо, влачейки един от прожекторите към мазето и извън галерията, доказа че търсещият творческо решение автор, не познава граници. Той помоли снимащите да пробват различни настройки на цветовия баланс което да им даде възможност при външните снимки, и тези в подземието, да направят смесване/подсилване на цветната температура. По този начин снимките добиваха много добър цветови контраст и тонове.
Участниците в Уъркшопа направиха стотици кадри, като им бе поставена задача да селектират и обработят част от тях, които да бъдат обсъдени на следващия ден, в рамките на теоритичната част на Уъркшопа. Теоритичната част – анализът на фотосите ставаше в група, като компетентно мнение за тях даде младият господин от Берлин – Александър, завършил кинематография, снимал вече два документални филма и работещ във фирма отдаваща под наем, професионална снимачна техника.
Александър сподели, че обича лентата като носител и е заснел един от филмите си на
16 мм кинолента. Мнението му, което се покри с това на Рикардо, беше че е по-добре кадрите да се малко недоекспонират, особенно на когато използваме цифрова камера, поради възможността да бъде извлечена информация от недоекспонираните детайли, но не и при преекспонираните (изгорели пиксели).
Александър сподели своето мнение за някои кадри и даваше обобщена оценка и съвет към даден участник, чиито снимки се наблюдаваха на широкоекранен LCD монитор. Той обясни колко е важно да бъде направена добро кадриране по време на снимане, както и да се използва по възможност построеното вече осветление, без включването (освен ако не е преднамерено), на доп. импулсен източник – каквато е вградената в корпуса на повечето апарати, светкавица. Последната нарушава, както цветната температура на кадъра, така и образува остра сянка хвърлена от обектите които осветява.
Участниците в Уъркшопа разбраха повече и за това, как анализирайки даден кадър, могат да определят ползваните източници на светлина и нейния характер, да преценят дали даден кадър е решен в „нисък“ или „висок ключ“, как тоналността и отсечката придават цялост и красота на една композиция, а смесването на цветните източници на светлина, влияе благоприятно на контраста.
Със съвместни усилия на организатори и участници, Уъркшопът се превърна в забавен обучителен процес. Моделите бяха доброволци, приятели на организаторите и позираха с готовност за „зажаднялите“ обективи на участниците. Осветлението осигурено от официалният вносител AURORA http://www.fotovideo1.com/ се показа на ниво и издържа стотици импулси, които се смесваха с тези на вградените и доп. светкавици и доведе до почти стробоскопични ефекти, наблюдавани в дадени фотоси.
Мога да споделя своя личен опит от Уъркшопа. За жалост апаратът с който снимам в момента – Fuji FD 1000, нямаше възможност за монтиране на флаш-синхронизатор, който да „пали“ светкавиците. Това наложи да ползвам вградената светкавица в моя апарат, която да дава импулс на построените да светнат. Този импулс сякаш не синхронизираше винаги с този на прожекторите, освен това не можех да избегна пряката светлина която се излъчваше от моя блиц. В последствие и както Александър отбеляза, съобразих че можех да закрия светкавицата си с парче полупрозрачен материал, което да дифузира (разсее), светлината.
Сега, когато пиша тази статия си мисля за много различни неща които можех да направя по-добре, но мисля че това е нормално както за събитие с обучителна цел, така и за всичко което анализираме в последствие. Например ако ползвах статив, можех да получа по-добри кадри при външните снимки, където скороста при експонация падаше до десети от секундата.
Също така, ако ползвах огледално-рефлексна камера, добре би било да имам подръка набор от „твърди“ (с фиксирано фокусно разстояние) обективи. Рикардо измерваше експозицията на флаш-метър и казваше например „1/200 от секундата и бленда 11“. При условие че се използва варио-обектив, какъвто бе моят в случая, то блендата се оказва „плаваща“ – характерно за обективи вградени в корпуса на апарата, при различните фокусни разстояния. Знам че има варио-обективи с фиксирани стойности на блендата при всяко фокусно разстояние, в този смисъл може да се използва максимално, светлосилата на обектива.
При това положение се налагаше да се адаптирам към ситуацията и да нагласям бленда/скорост според добре разработения светлинно кадър, който виждах след заснемане и дадено фокусно разстояние. Плюс се яви (това осъзнах в последствие), фактът че апаратите с централен затвор, каквито са повечето с вграден обектив, синхронизират със светкавица при всяка скорост. Това ми даде възможност да импровизирам с ръчните настройки на моята камера.
Искрено се надявам това събитие да не остане прецедент в нашето културно пространство, още повече че фотографията има нужда както от популярност, така и от достъпност. Искам да изразя голяма благодарност на Гео Колев и Галерия „Пластелин“ за организираното мероприятие, предоставеното пространство, безупречната организация и не на последно място – висококачественото осветително оборудване „Аврора“, осигурено от вносителя за България.
http://free-bg.org/freebreeder/?p=335#more-335 (лични фотоси от моето участие)
Георги Атанасов – ЖОРО София, 11/01/09 г.
Статията бе подадена за първо публикуване на сайта public-republic.com