Кръглият храм бе облян в мека кехлибарена светлина. Подът беше каменен, като в окръжността му се пресичаха пъстри килими, които заедно образуваха изображение на звезда изпъстрена със символи. Стените нагоре бяха подпряни от яки греди с квадратно сечение и стигаха до купола с отвор в центъра, през който надничаше Звездно небе. В центъра на храма бе коленичил рицар с побеляла брада облечен в ризница на ситно изплетени халкички от бял метал, чиято качулка закриваше горната част на главата му и косата.

Мъжът бе с къса побеляла брадичка, тялото му изглеждаше слабо под бронята – по скоро бе върлинест и висок. Носът му бе остър и извит леко надолу, като на птица. Рицарят бе сложил до себе си чифт метални ръкавици, а пред него лежеше на пода лъскав двуостър меч. Рицарят стоеше наведен пред меча, затворил очи. Светлината на звездите и запалените свещи се отразяваше в ризницата му, точно над челото. Мъжът твори очи – тя бяха почти сиви.

Плъзна поглед по стените на храма – тежката дъбова врата с масивния обков, дванадесетте витража с почти два пъти човешки бой и на ширина тялото на мъж на средна възраст. Витражите бяха с чудни картини – всеки един от тях показваше един от дванадесетте апостоли. На места сред цветни рисунки и парчета съвършенно извито олово, се виждаха елементи от Зодиака на небосвода, разположени между релефи на Ангелски криле.

Самият свод бе изпъстрен със златни звезди потънали в мастилено синьо. Храмът бе поддържан от четири арки, на всяка от които бе застанал по един от писателите на Евангелието – Марко, Йоан, Лука и Матей. Те бяха красиви фигури изобразени върху каменните сводове, изваяни в майсторска дърворезба. В основата на всяка арка стоеше по едно от Свещенните създания във видението на Йезекиил – Лъв, Човек, Орел и Бик. В кръг бяха наредени свещници с по седем свещи като две от тях горяха върху светилници, поставени на огромни мраморни колони – едната бяла и другата черна. Колоните стояха на три стъпъла изсечени в полукръг.

Зад колоните, беше разпятието с Христа. То бе изработено от червеникаво дърво а височината му бе два или три пъти човешки ръст. Зад тялото на Христос имаше огромна роза, отново изработена изкусно от дърво. В краката му се вееше надписа INRI а около нозете му се бе увила огромна змия.Отляво на Христа с ръце в молитва бе неговата майка, отдясно – жена с чудно хубаво тяло и спускащи се до кръста къдрици. Над Разпнатия в триъгълник бе изобразено око като релеф. Под тръгълника имаше неясни форми на лице с развяни коси и брада, спускащи се над Христа.

Рицарят вдигна глава към обляното в светлина и сянка разпятие. Очите му се наляха със сълзи. После вдигна очи към свода със звездното небе над себе си и извика мощно в ноща:

Мили Господи, повелителю мой, душа в тъмното, опора в битката, Светлина на вечния ми светилник, защо Боже мой!? Защо трябваше да се родя и да живея в това смутно време на коварство, бездушие, потънало в кръв и омраза, мили мой Господарю, защо?! Рицарят склони глава на гърдите си и заплака. Горещи сълзи капеха по ризницата.

Храмът се разтърси, земята сякаш забоботи и ситни песъчинки паднаха звучно от гредореда към пода. Рицарят хвана меча с ръка и се огледа около себе си.

Стани !!!

Гласът бе мощен и идеше отвсякъде той кънтеше в главата на Рицаря. Мъжът стана олюляващ се.

Пред теб има три стъпала, рицарю на Розата и Кръста. Едното стъпало е жертвата ти за мен във физическия свят, второто стъпало е цената на душата ти която ще гори от болка понякога – за да бъде пречистена приживе, а третото стъпало е наградата за твоя дух – Венецът от Светлина, носен от Сина ми. Рицарят гледаше към очертанията на лицето над Христа и му се струваше че помръдват.

Най-добрият начин за изкачване на тези три стъпала е този храм, мили ученико. Храмът това е твоят живот – тук и сега, в този свят. Ползвай се от храма ми сине мой, защото само в него са постижими трите стъпки към съвършенството – Мъдрост, Сила, Красота. А когато дойдеш и заживееш в мен или аз дойда в теб – и обединяващата ги Любов.

Събуди се момко…

Рицарят усети в себе си наплив от сили за които не бе очаквал че притежава. Чуха се шумове, звездите над него се завъртяха в едно с небосвода, животните под евангелистите се размърдаха. Жената с дълга къдрава коса сякаш го викаше с пръст, Христос му се усмихна с побелели очи и полуотворени устни, а Девата простря ръка да го благослови. Образите се завихриха, около рицаря и той сякаш потъна в центъра на храма стиснал меча си в ръка. После усети ухание на рози…

* * *

Още ли спиш, мишле? Млада жена спуснала кестеняви къдрици коса пипаше с длан челото на момчето. То отвори светлосините си очи, в които се отрази сутрешното слънце. Мигом се усмихна щом чу гласа и. Тя махна термометъра изпод мишницата му който детето стискаше. Отблизо усети мириса на розова вана, излъчван от жената. Температурата е паднала – смигна му тя. След години, щом се връщаше към този сън – той не пропускаше да си поплаче.

София, 22/07/2010 г.

Благодаря Ви!