Категория: Семейство (Страница 9 от 18)

Франция днес

02.07.2023 / Георги Атанасов

От месеци Франция е залята от протести. В началото следях записите на живо в YouTube. Също така и горещите дискусии в парламента. Заслужава си да се потърси информация по темата.

Някой може да си помисли, че група вандали са излезли по улиците с цел да безчинстват, без причина. От записите и интервютата е видно, че голяма част от протестиращите са младежи, ученици и студенти, които са притеснени за своето бъдеще. Възрастни хора, които споделят че действията на президента Макрон са антисоциални и в разрез с конституцията.

Макрон, правещ шеметна кариера в политиката, “загрижен” за застаряващото френско общество, решава да увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 години. Само че обществото дава отпор. То не желае да дари още две години от живота си на държавата. Държава, която праща полиция срещу него. Власт, която се опитва да се задържи с насилие.

Какво всъщност става с Франция? Какво се случва със съвременните “демократични” държави? Натиск срещу населението? Използване на вратички в конституцията, прокарване на нехуманни, либерални идеи, прикрити зад „екологични“ призиви? Всичко това не е в полза на хората, на обществото и последното го усеща и се бори срещу него.

Защото не може една политика да е насочена срещу хората, да се води скрита или явна война срещу тях и последните да мълчат. Да бъдат като овце поведени към кланица. Ако съвременната западна политика бе ориентирана към Човека, към обществото и неговото благоденствие, надали бихме били свидетели на подобни пертурбации. Ала каквото посееш, това ще жънеш.

Български чудатости

21.06.2023 / Георги Атанасов

Разхождайки се във Виена или Мюнхен човек може да стане свидетел на следната вълнуваща гледка – група майки с колички върви след водач, отново майка или треньор, която задава упражнение. Другите го повтарят докато бутат количките си. В парка до Пратера видяхме как родилки правеха упражнения, включително заедно с бебетата си на гърди.

В България, за контраст, всеки ден виждам трагикомични гледки, за които, вярвам, дори Алеко не би намерил достатъчно пиперливи думи. Виждам хора, които карат коли без ръце и ядат едновременно. Таксиметрови шофьори, чакащи клиенти на пешеходните пътеки. Нарушители, които спокойно карат срещу знака.

У нас няма гражданско общество. Ако имаше такова, всеки осъзнат човек би правил забележка на нарушителя. Спомнете си за Апостол Карамитев от филма “Рицар без броня”. Имаме един съсед Ж., който е полицай. Вижда че шофьор прави нарушение, но нали в момента е цивилен, седи и си лафи с бакалина. За мен на професионалиста не му е нужна униформа, за да работи.

По-лесно е да се смеем над проблемите си, вместо да ги решим. Лошо е, че в този политически и нравствен хаос, ще живеят и живеят нашите деца. Съвременната БГ културата, или тенденция, е да се бръснат главите, да се носят чантички на врата, да се пълнят джуки и всеки да се прави на тарикат. В едно напреднало общество, където хората имат лични качества, физическа и духовна сила, парадирането е излишно.

Отиваме с жена ми в Лозен планина, посока Изток. Няма да повярвате какви гонки с мотори и АТВ-та си спретват хората. Как са изорали пътеките, затруднявайки туристите. Че се стреля като в тир и човек се чуди дали не е попаднал в някаква военна зона. Подобни безумия не съм виждал никъде.

Сега говорят за наводнения в Берковица. Помня, как писах на кметството там преди години, че видяхме с приятели джипове на връх Ком. И снимки им пратих. От кметството ми отговориха да отида с комисия да установим има ли джипове на върха. Сега служителите сами установят нещата.

Ако Алеко Константинов бе жив днес, той ще бъде съсипан от отношението на българите към Природата. От състоянието на пътеките в планините. От изоставените хижи. От инволюцията на неговия персонаж, който ако да бе описал със съвременните му черти, щеше да му коства живота, отново.

Да живееш в България изисква железни нерви. Изисква една голяма Любов, към нещо, което става все по имагинерно. Защото страната това не е само територията, не е Природата, не е езикът. Това са най-вече хората. А хората, българите, са забравили тези признаци, които ги правят такива.

Българин наричам човек, който си държи на думата. Който помага на другия, който е гостоприемен, ученолюбив, който рита срещу неправдата. Българинът може да другарува и говори езика на съседите си, стига да не му забият нож в гърба. Българинът трябва да носи просветление в Света.

Професионализъм

20.06.2023 / Георги Атанасов

Ние можем само да се учим от хората, които са по-добри от нас. В която и да е област. Спомням си как отидох на преглед за първи път при С. Той е зъболекар и се познаваме от тренировките. Споделих му, че ми е паднал зъб на щифт. Уговорихме се да мина и ме прегледа.

С. ме прие в добре оборудвана клиника. Прегледа ме, направи един куп снимки, каза ми мнението си съвсем откровено. И след всичко това не ми взе и един лев, за този първоначален преглед. Някой ще каже балама човек. Не, Човек с отношение към Човека, към пациента.

От този момент нататък се доверих на С. Съпругата ми също. Най-важното в една професия, още повече на лекар, е Човещината, отношението. Понеже С. ходи често на обучение в странство, не ме учудва това, че е възприел по-добрия маниер за обслужване на пациента. Нещо, което на наши специалисти, дори с опит, все още куца.

Дъгата

17.06.2023 / Георги Атанасов

След дъжд почти винаги има Дъга, само че при хубаво време. Сегашното е особено, изкуствено, болно. Дъгата е поругана като символ. Дъгата, която помним от списанието за деца. Дъгата, символ на Божия Завет.

На първи Юни Френският Институт спусна странно знаме пред фасадата си. Ние курсистите, се чудехме в чест на Деня на децата ли е, или има нещо друго. За съжаление тази културна институция, следва една програма, която се наблюдава в Западна Европа.

Програма, изменяща ценностите. Програма прокламираща уж “свобода”, но по-скоро в чиято основа стои нещо друго. Бих казал нещо зловещо. Защото всички, които са посегнали на тялото си и го осакатили, съзнателно или не, разрушавайки половите си органи, няма да оставят поколение.

Аз разбирам да популяризираш Любовта към децата. Отговорността към семейството и рода. Разбирам да популяризираш това, да познаеш истинската същност на твоя пол, да си горд че си се родил мъж или жена. И да, аз съм горд че съм се родил мъж. Че имам сили да извършвам по-тежка, физическа дейност, че трябва да защитавам семейството си. Че трябва да работя, за да осигуря спокойно майчинство на жена си.

Момичетата, Жените, трябва да осъзнаят своята важна роля във формирането на Бъдещия Човек. Защото само от тях зависи да се раждат умни, красиви и добри деца. Да проявят майчинския си инстинкт. Да бъдат грижовни, разумни и здрави. Да не злоупотребяват с тялото си.

Защото нашето Тяло е Дар Божи. Ние сме длъжни да го пазим и развиваме. За да можем да изпълним Волята Божия. Да сме полезни на другите и на себе си. Не да го осакатяваме, не да го дупчим, не да го тровим. Тялото, Животът, са свещени.

И да, има хора с различна сексуална ориентация. Някой може да иска да пробва нещо различно, друг да не е ориентиран, трети да е дошъл така на този Свят. Да си спомним за Оскар Уайлд, за Алан Тюринг, за Фреди Меркюри. Сред тези хора има учени, творци, гении.

Само че никой не бива да налага своето статукво, още повече на държавно ниво. Естествено е да се стимулира Мъжкото и Женското начало. Естествено е да се стимулира създаването на поколение, Живот. Всичко това ние наблюдаваме в Природата.

Ние можем да прегърнем различното, но не и изкуствено създаденото. Можем да чуем другата гледна точка, но не и да приемем Лъжата. Да дадем право на Другите да изразяват себе си, но не и когато това застрашава нас или нашите близки.

Всеки от нас има вътрешно мерило за Морал, за Истина. Затова Българинът скача срещу неправдата. Не рядко и той я върши, ала не е балама и знае, когато нещо не е наред. И тъй нека има Дъга, ала да е от Бога.

Вали

14.06.2023 / Георги Атанасов

като из ведро.

Вали седмици, не месеци вали,
подир самолетните следи.

Като Божий сълзи
заради делата човешки
и нашата клетост.

Вали, всичко е притихнало
икономиката спряла своя ход,
Европа е обезкървена.

Нека си вали.
Светът е виждал жестокост.
алчност, омраза.

И не само изкуствените облаци и дъжд
ще ги отмият
и не само забрава.

Вали, ала Слънцето можеш ли го спря
лъчът Светлина,
Вселенския промисъл?

* * *

Нека вали да омекне Земята
и се разтвори за тези,
които я тровят.

13.06.2023 г.

Времето

07.06.2023 / Георги Атанасов

Времето, в което живеем, ми напомня гладната 2013-та. Това бе втората криза след 2008-2009-та година. Нямаше работа, хората се чудеха как да свържат двата края, защото сметките, тези сметки, които ни натрапват за щяло и нещяло, трябва да се плащат.

Сега хората са се свили. Европа се е свила, нищо че праща оръжие на Изток. Там, където има туризъм и развита икономика, има работа и средства. Страни, които съзнателно и целенасочено са унищожили тежката и леката си индустрия, които нямат продукти, които да предложат на вътрешния и външния пазар, вегетират. А китайците само това чакат.

Защото Китай има работна ръка има и индустриална мощ. Може да предложи дрехи, услуги, продукти и да измести локалния бизнес. Да, трудно ще се адаптира с народопсихологията. Трудно ще ни накарат да ядем с пръчици. Но както се вижда че искат да стъпят здраво в Африка, нормално е да направят същото и в Европа.

Какво остава за европейците, които правейки се на “зелени” искат да унищожат животновъдството. Които громят целенасочено тежката си индустрия, освен ако не става дума за оръжия. Които разчитат на “алтернативни” трансформатори на електроенергия и зачеркват с лека ръка градените с десетилетия ТЕЦ и АЕЦ?

Що за спектакъл ни се сервира. Уж спасяваме Природата, пък цените за всички хранителни продукти скачат двойно. Уж сме за достъпна електроенергия и вода, а те също стават лукс. Уж искаме да създаваме работни места, ала ни плашат с ботове и роботи.

Къде отива съвременният човек? Пращат го за зелен хайвер, да яде скакалци. Да работи като вол, за да си плати сметките, камо ли ако има частен бизнес. То са ДДС, дивиденти, заплати, осигуровки. А бизнесът не бива подкрепян по никакъв начин от държавата.

Биват раздавани едни пари ей така по европроекти, на свой хора. Има една баница, да се раздаде и изяде. А после? Какво правим после, защото някои хора са изгубили навика си да работят и са свикнали да живеят на широко. Значи да го правят на гърба на другите.

Демокрация, която управлява с насилие, не е демокрация. Политика, която е насочена срещу демографския прираст, срещу добруването на обикновения човек, не е градивна. Закони, които говорят за трети и повече полове, които позволяват осакатяване на Човека, са истинска демагогия.

Живеем в странно време, болно време. Време на създадени конфликти. Време на кръстоносен поход срещу Човека. Уж искаме да го изпратим в Космоса, но по-скоро два метра под Земята. Защото всяка една политика, акт и действие срещу Човека и Живота, са за осъждане.

София, 07.06.2023 г.

Небе

04.06.2023 / Георги Атанасов

В София се будиш и виждаш, небето е сиво, на боза. Във В. небето е синьо, чисто, Слънцето грее близо цяла седмица. Мотивиран си да станеш, да потичаш. Улиците са чисти, подредени, дърветата обичани и поддържани. Питаш се защо у нас е така. Защо небето е сиво, хората изнервени, дърветата болни. С какво си заслужил да се родиш в този заден двор на Европа, в който хората първо оправят къщата и живота си, после мислят за Пътя, който води до входната им врата. Всичко детско умира в теб, понеже твърде рано е трябвало да пораснеш в България. От нея е останало просто името. Хората, които оживяват страната, те принуждават по-скоро да я напуснеш. За да се спасиш. Боже, пази всички Деца по Света.

1.06.2023 г.

Взаимна помощ

16.05.2023 / Георги Атанасов

Когато времената станат тъмни си спомнете, че всеки от нас, както е казал Учителят Петър Дънов, е една свещица. Тя е запалена, щом е във връзка с Духа. Носете Вашата вощеница, да огрявате пътя на Другите. Да се запалят и Те. Защото всички ние помним миговете, в които Другият ни е подал ръка. Всички ние сме тук на Земята, в този съдбовен момент, да си помогнем.

Между Капитализъм и Социална система

14.05.2023 / Георги Атанасов

Съвременният човек живее в Свят, определян от капитализма. Свят, в който съществуването става все по-скъпо, да не кажем лукс. Свят, в чиито големи градове цените на наемите и недвижимите имоти растат, най-вече на база спекула, а отглеждането на деца се превръща в материален лукс.

Преди време колежка сподели “Живеем във върл капитализъм”. Ако преди години хлябът, насъщният, е струвал стотинки, то през последните две години цената на продуктите от жизнена необходимост се повиши с 50% . Уж имало кризи, енергийни, военен театър и др. Дали зад всичко това не стои добре прикрит геноцид?

Във Франция хората се борят за достойни старини. В глобален план работещите се чувстват експлоатирана класа, като могат да бъдат лесно заменени. Някой в съвремието казва дори от машини. Всичко това е нехуманно и далече от политиката на едно социално общество.

В центъра на социалното общество стои Човекът, защото той е градивна единица на последното. Човекът, с неговата идентичност и нужди. Човекът, който е и душа, дошла на този Свят да се учи. За да може това да стане са необходими условия. Спокойствие и социална сигурност. Меродавно знание, квалифицирани преподаватели и отговорни лекари.

Спокойствието е нужно на майките, да раждат деца във време, в което наблюдаваме повсеместен демографски срив. Защото най-важното, децата, бъдещето на Планетата, се измества от захласване по технологични джаджи. От вредни навици и внасяне чувство на вина у хората, че видите ли рушим Земята съществувайки.

Ние можем да живеем в симбиоза със средата, която обитаваме. За целта е необходимо да ползваме възобновяеми ресурси. Благата да бъдат равноправно разпределени и всеки да има достъп до евтина електроенергия и питейна вода. В момента се наблюдава концентриране на капитала в свръхбогати, които разполагат с излишък от материални придобивки.

Изпитвам срам, когато видя човек с кола струваща над 100 000 лв., по софийските улици. Срам, първо, защото насред тях ще видим хора, които просят и живеят под социалния праг и второ, защото някой тарикат е избрал да се хвали с материална придобивка, вместо да дари парите си за хуманни цели. Защото цели училища западат, а деца, сираци и социално слаби, имат нужда от образование.

Този псевдосоциален модел в който живеем е изопачена форма на благоустроено капиталистическо общество. Защото ако зачетем историческите анали ще установим, че фабриканти, предприемачи, учени и ерудирани люде, са дарили огромни средства за благотворителност. За да се съгради съвременна България от нищото. Само че наследниците на Тоталитарната система не познават градежа, в тази му форма.

На нас, останалите, се пада тази тежка и отговорна задача.

Климатичен фашизъм

14.05.2023 / Георги Атанасов

През последните два месеца, Април и Май 2023-та година, сме свидетели на странно явление. Температурите са ниски, облачно е и вали. Можем да се радваме на слънчев ден със синьо небе, най-много през един ден на седмица. Ден, в който Слънчевите Лъчи могат да изсушат Земята. Да активизират живите същества. Да ни дарят с вдъхновение и подтик за работа.

Геоинженерството не е фантастика, но нещо, което се случва пред очите ни. Казват поставят Истината, фактите пред погледа ни, за да я видим най-трудно. За експериментите в небето ще намерите множество материали, включително от учени, асоциации в защита на селското стопанство, доклади от аеро- и космически организации. То се случва пред очите ни.

Защо не можем да направим нищо? Защото договорката за изпълнение на програмите за Геоинженерство се е осъществила на много високо ниво. Обикновеният човек няма думата, въпреки че той е градивна частица на обществото. Всъщност може да направи много, осъзнавайки Истината.

Модифицирайки времето се модифицира съзнанието на хората. Мрачното, дъждовно време подтиска нашето и на всички живи същества, съзнание. То ни държи в режим на готовност, но не сме в състояние да предприемем активни действия. Слънчевата светлина бива редуцирана с 30 и повече процента, което има негативни влияние върху растителния живот.

Насекомите не излизат да събират цветен прашец, от което страдат те и самото опрашване на растенията. Тоест някой подтиска съзнателно съществата в Природата. През последните години се наблюдава засилена Слънчева Активност. Нашето Слънце, централната Звезда в нашата Система, източник на Светлина, топлина и Живот се активизира.

Това може да е свързано с еволюционна програма и фаза, в която навлиза Слънчевата Система и нашата Галактика. Казват че Системите и Галактиките се настройват спрямо централна за нашата Галактика Свръхгалактика и Звезда. Всичко това звучи логично от гледна точка на физиката и масата на космическите тела.

Само че някой иска да ни държи настрани от този еволюционен път. Той е белязан с открития на планети, звезди и технологии. От друга страна със силни пертурбации тук на Земята. Силите, които искат да държат Човека в неведение относно неговата истинска, божествена същност, желаят той да тъне в мрак. Това се отразява на отношението му към себе си и другите.

Ако някой ни рече, че запазва Земята ограничавайки Слънчевата Светлина и Топлина, то ние трябва внимателно да проверим думите му. В период на засилена Слънчева Активност се образуват по-малко облаци поради отклоняване на космическите частици. През период можем да се чувстваме различно, но е важно, да имаме достъп до Слънчева Светлина и Топлина.

Защото нашето Слънце, нашата Звезда, е олицетворение, живо въплъщение, на Божествения градивен Дух, който еманира в цялата Вселена.

Архив