Категория: Семейство (Страница 8 от 18)

Историята на един Живот

20.07.2023 / Георги Атанасов

Трудно е да опишеш един Живот. Независимо колко е бил дълъг или кратък. Можеш да снимаш, можеш да си водиш бележки. Всъщност от Живота на другите си спомняме тези моменти, които са ни трогнали. За които можем да се чувстваме виновни. Миговете, когато не сме си простили или просто сме се обичали.

През 2008-ма година бях загубил наскоро кучето си Рита. Тя живя 12 години. Беше първото ми куче, доберман. Нямах никакъв опит в гледане на животни. Бях я взел като юноша, уж да ме пази. Кучето бе добро и грациозно. Също така доста плашливо. След нейната смърт не исках да взимам друго.

Един ден, ми се обади Мариана. С нея тренирахме заедно Винг Чун няколко години. Тя сподели, че кучето им, макар и на възраст, родило. Помолили баща да ѝ позволи. Отидох на гости и видях в хола четири космати топки. Нямах нагласа, но взех едно от тях. Връчих на майката на Мариана малка сума, както е обичаят, за адет.

Нарекох кучето Кира. Казват, че трябва да избираме кратки имена. За да се озовават на команди и ги помнят. Помня как Кира изкачи за първи път стъпалата между двата етажа у дома. Беше трогващо. Също и че деляхме леглото докато я гледах месец у дома, за да усвои първата ваксина. Как мина това време и как се справих, просто не знам. За щастие животното бе с хигиенни навици.

Мен ме ядоса на няколко пъти, гризейки книги и дискове, та чак исках да я връщам. От друга страна, помня как извадих с ръка гипс от гърлото ѝ. Изпитах голям страх и облекчение, когато кучето дишаше свободно. Кира ме научи на отговорност. Да я водя редовно на лекар, да се грижа за някого.

Кира беше просто кълбо от енергия. Куче, може би като всички други малки и млади животни, което иска да дари Любов. Излизаме в близката градинка, а тя се хвърли на някои сериозен господин, или госпожа и му удари две лапи. Ей така за поздрав. Или да ги накара да се усмихне. Малцина бяха тези, които се сърдеха или правеха забележка. Може ли да се сърдиш на радостта, на обичта, на детското?

Случихме на съседи – еснафи. Кучето все им бе трън в очите. Драскало, лаело, скимтяло. Чудя се как ли биха живели с пеленаче. Плашиха ме даже че ще го застрелят. Така е, когато живееш в блок. С “индивиди”. Не ни стигнаха финансите, за да се преместим в къща. Може би затова и не разреших на Кира да роди. Грях, който ще нося.

С Кира обикаляхме много. Ходили сме на спортен лагер в Рила. Също и в Пирин планина. Търчеше и събираше трениращите. Веднъж се загуби над Смолянските водопади. Треньорът каза “Куче е, ще си намери пътя”. Така и стана. Не успяхме с нея да качим връх Без Бог. В Пирин има доста овчарски кучета.

Ала изкачихме Мусала, няколко пъти. Черни връх. Стигнахме и Черно Море. Общувахме с деца, растящи без родители. Гонихме се с тях, играхме, четохме приказки. Кира бе кучето, което отвори очите ми за красотата на Природата. За пътеките на Витоша. За опасностите, които ни дебнат от животни и хора.

Дали това бе един пълноценен живот? Без да можеш да родиш, без да си свободен. Затворен между четири стени с хора, човек, който е принуден да работи. Който не излиза да прочете една книга навън сред природата, защото е в работно време. С Кира тръгнахме от нищото. Имаше един балатум и разпадащ се кухненски шкаф.

Сега, след десетилетие и повече, мизерията си е отишла. Ти беше до нас, когато сложихме паркет. Когато сменихме дограмата. Когато обновихме банята, коридора, кухнята. Стоеше и ни чакаше, когато бяхме далече. А всъщност кучетата искат толкова малко, да сме до тях, да приключенстваме и ги обичаме.

Нищо друго не може да замени твоето присъствие, Кира.

Болка и Радост

19.07.2023 / Георги Атанасов

Не можеш да разбереш напълно чуждата болка, докато не преживееш лична.

Същото е и с радостта. Видях истинската радост, когато нашето куче Кира играеше с деца от дом за сираци. Да, преди години имаше такива. Едвам удържах Кира да отиде и си поиграе с децата. А когато се осмелих и я пуснах започна една голяма гоненица по шубраци около рекичка. Лелките гледащи децата кимаха малко неодобрително, ала за децата бе радост.

Знам какво е мъка. Да ти се свие сърцето, когато на Кира направиха няколко операции. За папилом, за спукване на кръвоносен съд на ухо. И на двете. За премахване на сарком. И щастието да видиш, че някой иска да остане още с теб на този Свят. Защото ти е нужен и защото те Обича. Знам, хората които ни обичат бдят като Ангели над нас и докато ги ценим и могат, живеят за нас.

Знам и какво е Бог. Виждам го всяка вечер в полета на ластовиците. Виждам го с всяка една мушица, която се е запътила нанякъде. Чува го в шума на дърветата. В ромона на реките. Вкусвам го в сладката вода. Бог е Океанът, който безкрайно мие бреговете. Той е във всяка вълна, Еднакъв и Различен. Когато срещнеш поглед на човек, който те обича, си видял Бога.

Отрязъкът Живот е кратък. Мимолетен. Едно Ангелско вдишване. За мушиците, един ден може да е цял Живот. За една Звезда или Планета, милиарди години. Животът, обаче, не е измерим с вдишвания. Не е измерим с време, но със смисъл. С разбирането за него и Любовта, която носим и можем да проявим. Защото Животът, това е желанието за градивно проявление.

Свободата

16.07.2023 / Георги Атанасов

Попитайте за навиците на някой кучкар. Ще Ви се сторят смешни и учудващи. Как оставя последни хапки от ястието си на домашния любимец. Как обира мазнините от чинните. Нашият ветеринар казваше, че храним кучетата като прасета. Всъщност кучетата са всичкоядни и обичат да опитват.

По този начин в къщата рядко остава неизядена манджа. Хранителните остатъци се усвояват напълно и имаме един вид органичен, подвижен “компост”, абсолютно екологичен, с редки вкусови претенции =)

Домашният любимец е изключително важен както за възрастните, самотни хора, така и за подрастващите деца. Освен ако не са алергични, разбира се.
Той е компаньон, приятел, другар в разходки и приключения. Безстрашен из висините, гмурващ се сред вълните, пазещ стопанина си.

Нито една технология не може да замени присъствието на живо същество. Да се спомним приказката за механичния Славей на Императора, който макар и изработен изящно, чурулика една и съща мелодия. За него кафезът не е проблем, защото не познава истинската Свобода.

А Свободата, това е най-важното нещо за всяка една Душа. Да бъде свободна да пътува, обича, твори. Да споделя и се радва. Защото това, което най-вече убива душите ни, е ограничението.

Живот

16.07.2023 / Георги Атанасов

Не мога да се сърдя на Твореца, че е проектирал така този свят. Напротив. Виждам много смисъл и творчество в това, Душата да изучава Света от гледната точка на различни същества обитавайки различни планети. По този начин Животът най-малкото не е скучен, както казва жена ми. Даден ни е кратък отрязък от време, за да научим съществени за нас неща.

Ние казваме “Да отстояваме границите си”. Замислих се, че границите, това което ни разделя от Другия е всъщност илюзията на Егото. Защото Небето няма граници, Водата няма граници, граници няма и в Космоса. В тялото на Бога няма ограничения, а ние живеем в него.

Учителят Петър Дънов казва, “Не роптайте срещу начина, по който е направен Светът, а дайте план за подобрение”. Всички ние сме съработници в този план. Истинската работа започва, според мен, когато осъзнаем липсата на граници. Тя е възможност за среща с Другия. Макар да сме различни отвътре и отвън, нашата същност е Обща.

И се замислям, че продължавайки нашия Живот дори без любимите си същества, които са преминали Отвъд, ние носим отговорност и пред себе си и пред тях. Да продължим, да осмислим изминалите мигове. Да осъзнаем грешките и оценим хубавото. Да израснем.

Защото те винаги са с нас. В спомените и мечтите ни. В сънищата, в сърцата ни. Заради любимите същества изкачваме върхове, достигаме морските дълбини. Отправяме взор към Космоса, храним се и веселим. Учим и спортуваме. Защото правейки нещо хубаво, нещо добро, го правим и за тях.

Сбогом Кира!

16.07.2023 / Георги Атанасов

В един дом е тихо, когато няма кучета или деца. Болезнено. Толкова тихо, че в тишината можеш да чуеш мислите си. И да помълчиш с другия. Неудобно тихо.

В нашия дом петнадесет години тишината бе нарушавана от драскане, лаене, скимтене, тропане, ръмжене. Бе нарушавана от присъствие. Къщата бе отрупвана с козина, с която свикнахме. Бе като част от дома, дори чистотниците да гледаха на това с неодобрение.

Днес, на този прекрасен ден ти Кира, избра да поемеш към Вечните Ловни Полета. Към Вечната Свобода на Душата. Към Пътя, който е пред всички нас. И носейки те за последно сбогом, си мислех дали ще изръмжиш в несъгласие. Защото винаги, до последно, беше силна и изкачваше всяко стъпало. Благодарим ти че бе с нас до края. Защото кучетата са с нас, за да ни научат на важни неща. Да обичаме, да се обичаме, да прекарваме време сред Природата, да показваме ясно, когато не харесваме другите. Да отстояваме границите си, или просто кокала. Сбогом Кира, не сбогом, довиждане!

Храна и Човек

14.07.2023 / Георги Атанасов

Естествената храна е на път да се превърне в дефицит и лукс, а това не бива да е така. Гледам в някои страни разработват фабрики за изкуствено месо.

Лично съм вегетарианец и това не ме бърка, но има много хора, за чиито организъм е важно да приемат месо. Естествената храна добива качествата на средата, в която е отглеждана. Добива Слънчева светлина, Вода, Силата на Земята. Затова хората на село живеят дълго и са здрави. Заради чистия въздух, също фактор за храната, както и поемането на органична храна.

Синтетичните храни не са решение за проблемите с гладуващите в Света. За мен те са още един начин за разделяне на обществото на класи. На бедни, които ще ги ядат и на богати, за които ще има органични и “био” продукти.

Паралелно с това се налага тенденция за унищожаване на фермерството и животновъдството. Обичам животните, но също така съм и свикнал с млечните продукти. Мога да се лиша от шоколади и така наречения “джънк фуд”, но бих желал да хапвам от това, което ни дарява Земята.

А храната е изключително важна за нашето психофизическо състояние и Духовно израстване. Тя ни променя и лекува. За това пише и Учителят Петър Дънов.

Из учебника по Френски

13.07.2023 / Георги Атанасов

В учебника по Френски за ниво 5, намираме странните тенденциозни “статии” с “учебен” характер. Жена машинист, чиито съпруг гледа децата. Майка пожарникар, чиято единствена “задръжка” да се отдаде на страстта си – борбата с огъня, е малкото ѝ дете. В теста за нивото четем за авантюристка, която се развежда с мъжа си, също авантюрист и откривател, защото не желае да бъде домакиня.

Ей такива “тенденциозни” неща. Подсилващи да кажем “еманципацията”. Никъде не четем за семейните ценности. За необходимостта от създаването и възпитанието на децата. За това колко е важно да развиваме качества, с които да можем да помагаме на останалите. За силата на двойката, когато хората се обичат. За преодоляването на пречки и взаимния градеж.

Сякаш семейството, децата, възпитанието и характерните, дадени от Природата роли на Мъжа и Жената, не са от значение. Те биват избутани съзнателно встрани. А това руши основни ценности на Човека и Обществото. Руши морала, основан на опит и духовни учения. Защото тази странна епоха, в която живеем, е мимолетна и ще остане в Историята като опит на шепа демагози да разделят и контролират хората.

Кой управлява България

09.07.2023 / Георги Атанасов

Ако искате да разберете кой управлява България, то ще получите отговор изучавайки паметниците. Най-високите и внушителните, които се извисяват над града. Като обелиска в Борисовата Градина. Застиналите в поза, с пушки, автомати, с каскети и потури. Ще ги намерите в покрайнините на София, в квартал Княжево, по пътя към Владая. Тези паметници са свидетели за едно друго време, чието тежко наследство носим.

Всеки тоталитарен режим е искал да се отърве от Религията, да я очерни. Да я забрани и премахне. Защото всяка истинска Религия, носи в себе си послание за уважение към Човека, към Живота. За говорене на Истината. Това не върши никаква работа на всякакви там *исти.

Прегръщайки религията, отправяйки се по Духовния Път, хората спират да воюват помежду си. Не си и помислят да вдигнат ръка на Божието Творение. Имат силни устои у себе си и не поемат рискове за краткотрайно богатство или слава. Така че въпреки времето, а може би точно заради него, ние трябва да търсим Връзката с Духа. Защото осъществявайки я, спасяваме другите и себе си.

Снимка на обелиска от Борисовата Градина

Пренареждане

07.07.2023 / Георги Атанасов

Дали политиката е била винаги театър и игра със съдбите на хората? Прочитайки наскоро Биографията на Жозеф Фуше от Стефан Цвайг, бих отговорил утвърдително. Друга книга, за която се сещам, е “Фараон” на Болеслав Пруст. Дали ще се вгледаме в съвремието или в древността, ще видим същите лъжи, машинации, пропаганда и личен интерес.

Народните избраници рядко остават такива, след като се домогнат до властта. У нас това са го разбрали лично дори убедените комунисти, след преврата на 9-ти Септември. Можем да прочетем за тяхното огорчение в книгите на Георги Марков. Властта опива, води до самозабрава, изличава Човешкото у човека.

В момента чета “Време за живеене и време за умиране” от Ерих Мария Ремарк. Неговите книги са пропити с разбиране безсмислието на Войната, насажданата омраза между хората, измисленото чувство за превъзходство. Точно затова са били горени от Фашистите. Една тоталитарна идеология не може да съществува без омраза, без нарочен виновен и враг.

Съвременната геополитика си играе с хората, като пионки. Мести ги насам, натам, както отърва на силните на деня. И винаги е било така. Преди години се смеехме на продукти правени в Китай. И да, китайският народ бе експлоатиран десетилетия от западни “инвеститори” които произвеждаха на Изток евтини продукти. Ала китайците са умни. Не можеш да произвеждат десетилетия продукти, без да усвоиш ноу-хау.

И сега Китай има претенции за една от Геополитическите сили, полюс в Света. И най-вероятно ще я постигне. Как ще преживеят това бившите “инвеститори” и експлоататори, не е ясно. Ясно е че има културален сблъсък, защото Западният и Източният Свят се различават, а Земята става тясно място за хора, които не се разбират.

Говори се за полети в Космоса, същевременно с това ни баламосват със Зелена политика и ограничение на замърсяването. Е как така се съвместяват нещата, след като всяка една изстреляна ракета, за извеждане на сателити в орбита, или човешки полет, означава тонове гориво, прах и частици в земната атмосфера? Да не говорим за замърсяването при експлозии.

Та филмът е такъв. Прожектират ни го, зомбират ни и очакват да го гледаме с пуканки в ръце. Само че има много по-важни неща от това да обръщаме внимание на силните на деня. За съжаление техният модел на поведение определя социалните настроения, културата и отношението на масите. Корупцията, ниското ниво на образование и упадъкът на религията, всичко това е следствие от насочена политика на механизма наречен “Държава”.

Зад тези злободневни неща си заслужава да си помислим, че ние всички сме братя. Че Земята е общ, даден на всички ни дом, да се развиваме, да се обичаме и да познаем Бога. Защото това дава смисъл на живота. Не измислените технологии, а раждането на деца, продължаването на Съществуването, единението със Вселената. Време е Човекът да се пробуди.

Избори за кмет

05.07.2023 / Георги Атанасов

В що-годе уредения парк Възраждане агитатори на ДБ и ПП, раздават листовки. Някой си Терзийски искал да става кмет. Отказах листовката. Слушам как една дама с фланелка разправя на минувач “Ама тук пръскалките за вода се включват към 11 часа и ще Ви опръскат докато тичате…”. А бе мацка, ти знаеш ли че сериозен бегач тича 6-7 часа сутринта, викам си.

Да Ви попитам индивиди от ДБ и ПП и последният да затвори вратата, защо не отидохте в градинката на Централната Баня, не на измисления музей на София, да раздавате позиви? Защото там чешмата до джамията е спряла и нацвъкана от гълъби от десетилетие. Така ни е секнало и на Републиката. А отсреща плочките на тротоара на Екзарх Йосиф така се люшкат, че ще се утрепе човек.

Защо не отидохте о неразюмни люде, около конната база в парка Борисова Градина, до която има разпадаща се къща, а асфалт в самата градинка не е сменян от Тошово време. Защо тук, до Аква-парка, дето малцина могат да си го позволят, а не до грозния паметник на някогашната Мария Луиза, когато София е имала градски басейн? Кмет на София ли? Такъв има право да бъде човек като Иван Иванов. Човек с Чест, Дълг и Морал.

Архив