Май месец имаше твърде малко слънчеви дни. Вчера бе един от тях. Другият Петък според прогнозата се очаква също да е слънчево. Това е доста странно начало на Пролетта. Гледам сутрин облаците в правилни линии и формации, не перести и пухкави, каквито сме свикнали да ги виждаме на фона на ясното, синьо небе. Какво точно се случва в небето и кой има изгода времето да бъде манипулирано? Всеки може да си зададе въпроса и потърси отговор. За мен краските в Природата се променят и всичко живо активизира, щом бъде докоснато пряко от Слънчевите Лъчи. Другото води до летаргия.
Категория: Семейство (Страница 11 от 18)
В днешно време се говори много за технологиите. Като за бъдеще, като за Панацея. Дори някои казват, че технологиите ще заменят човека.
Не бива да забравяме, че технологиите са създадени главно с цел облекчаване човешкия труд. Улесняване намирането на информация и обучението. Това е така, когато са създадени с добри намерения.
В негативен план технологии се създават за следене на хората, за автономни оръжейни системи, за ограничение и контрол. Не бива да забравяме, че в технологиите са вложени възможностите на хората, както и техните недостатъци. Те са наше отражение.
От друга страна Животът е Божествено Творение. Сякаш точно това технократите не могат да приемат. Че е недостижим, в сравнение с най-съвършената технология. Че само в него е заложена идеята за Еволюция на Съзнанието. Че пребивавайки в различни форми, създадени и поддържани от Разумни Същества, съзнанието се развива.
Надали сме преживявали подобен крах на духовността, какъвто цари днес. В култ се издига технологията и човешките постижения, без да отдадем почитание на Чудото на Природата. На Чудото на Живота. Защото свързвайки нашето съзнание с него, ние се превръщаме в жители на Вселената.
Технологичния напредък е временен отрязък от Човешката история. От историята на която и да е развита Цивилизация. В основата винаги стои стремежът на Духа към постижение и развитие. Към усещания и нови хоризонти за въображението Му. Машините никога не биха имали подобни стремежи, защото не притежават съзнание.
Невъзможно е набор от кодове и металическо тяло, да разберат вълненията на Човешката душа. На Душата на което и да е живо същество. Това може да бъде интерпретирано и обяснено в кодове и текст, но е съвсем различно да се преживее. Можете ли да обясните прозрението, любовта, радостта?
Лично съм на мнение, че Човекът сам ще се откаже от някои технологии, разбирайки, че те спъват неговото развитие. Че го правят мързелив. Че го дехуманизират. Че го отдалечават от другите хора и Природата. Защото зад мигащите екрани и код, няма нищо живо.
Не на последно място трябва да отдадем почитание и важност на жената. Като майка, възпитател и съпруга. Майката, жената, е тази, която ще внесе Любов, Мъдрост и разбиране у детето. Майките са тези, които за разлика от бездушните машини, ще съградят Идващия Нов Човек.
Христа бе роден от Майка, която го оплака. Която страда с Него, но и бе до Него по Пътя Му. Родителите са тези, които определят какво ще бъде следващото поколение. Какво ще е бъдещото Човечество. Какво ще се случи тук на Земята, докато има хора.
Първа част, Рекламата
Искате ли да посетите Мачу Пикчу? Да направите пътешествие с круиз и обиколите Земята за едно денонощие? Да се гмурнете в Марианската падина или дори да отидете на Луната, на Марс? И всичко това без да оставите въглероден отпечатък. Как? Разберете сега, елате в Мета!
Рекламата пулсираше на метростанцията. Виждаше се и по различни спирки на бусовете, само че там на афиши. В метрото беше по-зле защото дори да не я гледаш, я чуваш. Иде ти да си запушиш ушите. Да нахлупиш качулката си и се скриеш някъде.
На компютъра ми излизат непрекъснато реклами. Да бъда боец, да участвам в “Ем Ем Ей” битки, да се стрелям с врагове и всичко това без да пролея капка кръв. “Ще бъдете силни без да натоварвате тялото си”. Показваха се 3D модели на пичове и мацки. Аз обаче, упорито ходех на лостовете.
Лягам си, отварям таблета или телефона да почета малко и бам “Знаете ли че когато сте в Мета, вие ползвате по-малко кислород? Така пестите за другите, намаляват се нуждите Ви от храна, пестите я за другите? Нека живеем в Свят в който има място…” цъкнах да прекъсна рекламата.
За другите – изкрещях!
Започнах да мисля кои са тези другите. Дали бяха стотиците хиляди бизони, избити от колонизаторите на Северна Америка, дали ставаше дума за унищожените за кожа, кости, мас и препарация, животински видове. Сега, след столетия, не след хилядолетия, другите пеят различна песен.
Най-ужасно е да видиш телевизионната реклама. “Създайте виртуално семейство. Така, не се натоварвате с отговорна връзка. Вашите виртуални деца ще Ви очакват. Няма нужда да чистите след Вашето виртуално куче. Направете си виртуална ферма… и разбира се всичко това е без CО2.”
Викам си “Ще имате да вземате”. Говорим си с Веско на по бира и той разправя, а Веско е самоук Хакер, “Ти знаеш ли Жоре, колко ток отива за всичките тези сървъри дето поддържат тази Мета…” “бъркоч” – викам, “не, Вселена” смее се той. “Десетки акри гори са отсечени и Гигавати ток са нужни да се поддържа нещо…” “Което реално не съществува, добавям”. Чукваме чашки и си кимваме разбиращо.
Втора част, Вълната
От любимия ми мобилен оператор получих пакет за Великден. Преди ми пращаха зайци и шоколадови яйца, сякаш да се подиграят с надписаните сметки. Отварям пакета и гледам вътре цайси и ръкавици със знака за безкрайност. Кратко ръководство за употреба и едно шишенце с течност.
На шишенцето пише да се държи след отваряне в хладилник. Били някакви наночастици, които спомагали виртуалното преживяване. Можем да ги поемем на гладно, за по-сигурно. Тоя бъркоч няма да го погълна, та го излях в тоалетната. Очилата приличаха на VR1 отпреди 20 и повече години.
Какво пък, нахлузих ги. Бяха малко неудобни, екранът заприсвятка. Турих и двете ръкавици и се разположих удобно в креслото, както пишеше в наръчника. Озовах се на рецепция. Зад бюрото стана висока млада жена, 3D модел. Тя бе червенокоса, с подчертан бюст и елегантно облечена.
– Здравейте Г-н Атанасов, аз съм Ейнджъл, Вашият виртуален асистент.
– Здравей Ейнджи, отговарям.
– Можете да изберете Вашата виртуална идентичност.
– А не, предпочитам да бъда себе си.
– Но – Ейнджъл поклати глава с иронична усмивка – бъдете някой друг, скучно е да сте себе си.
– Добре де, можем да пробваме за експеримента. Какво ми предлагате?
На екрана изникнаха тела на известни герои, разбира се свързани с филми и търсения в Мрежата, които бях правил. Ей го Роки, Шварценегер в различни роли, разни мускулести пичове от калистениката, бойци.
– Давай Конан Варварина – викам.
– Добре – кимна с глава асистентката.
– Искате ли атрибути? В пространството се появиха мечове, препаски, корони все по 10-20 Евро парчето.
– Вижте, поне да не съм гол. Ще взема меч и кания, да го нося.
– Готово – рече Ейнджъл. До нея се появи огледало, което леко потрепваше.
– Погледнете се.
Отидох до огледалото и се видях целия в мускули. Държах в ръце дълъг двуостър меч, имах и диадема на главата.
– Бонус – усмихна се асистентката.
– Имам един въпрос – попитах аз.
– Да?
– Как ще разбера кои са другите тук?
Ейнджъл наклони глава.
– Другите са това, което са тук, Г-н Атанасов. Това, за което са си платили. Освен това ние пазим личните данни на нашите клиенти.
– Ясно.
– Има още нещо – добави Ейнджъл.
– Да? - Трябва да си изберете начин, по който да излезете от Мета-Вселената, ако нещо се обърка.
– Обърка? – погледнах я.
– Ами ако се уплашите, или се почувствате зле. Може да имате хронични заболявания или морска болест. Хората потъват толкова дълбоко във виртуалният свят, че забравят да махнат ръкавиците и очилата.
– Нека да бъде примигване с очи. Като дете ми помагаше да изляза от някой кошмар.
Ейнджъл си записа
– Изберете си епоха. -
Да съответства на образа, който избрах – отвърнах. Нещо като древен Рим, или по-късна, добавих, сещайки се че мечът бе от желязо.
-Не се притеснявайте, тук епохите се смесват, героите също. Ще Ви въведа в подходящ Свят. Атлантида как Ви звучи?
Кимнах.
В края на пространството се завихри елипса, в пулсиращи цветове.
– Порталът Ви очаква, на добър час – рече Ейнджъл и се усмихна показвайки бели 3D моделирани зъби.
Какво пък, за човек играл Волфенщайн и Half Life на тъмно, няма да се уплаша от поредната виртуална боза, си викам и нарамил меча минавам през портала.
Пясък, плаж в близост до океана. Виждам някакви хора в далечината. Хващам меча в ръце и мигом се сепвам. А бе тука не е да се трепем нали? Има някакъв етикет, ще общуваме. Ще общуваме?! Аз аверите си не виждам на по питие, та тука. Чувам, че някой тича и гледам. Вдясно от мен се набира Роки, спринтира та се къса. Хукнах и аз да бягам след него, да си премерим силите. Усещам, че се потя под визьора.
С Роки стигнахме до онези, дето се виждаха в далечината. Дишайки тежко съзираме следното: На плажа, на тръстикови нарове, насядали, пият и мезят… Още Конани, Рокита, Ван Дамовци, Глории, Бритни Спиърс, в няколко модификации, една Анджелина Джоли и Селион Дион. Някои хора нямат вкус.
Неловко се обръщам към другите и викам:
– А хм, наздраве! Да Ви попитам дали се разбираме.
Единият Конан ме гледа вцепенено няколко секунди, после стана и протегна ръка.
– Приятно ми е, Чен.
– Да не си китаец? – стискам му ръката.
– Да – кимна той. Мета превежда всяка дума от езиците, които не разбирам.
Гледам и аз във визьора едни флагчета, моето свети на българското. Включих още няколко. Изведнъж нещо зажужа. Някакъв грохот се чуваше в далечината. Роки сочеше с ръка, в посока на океана. Всички се скупчихме на брега да гледаме.
– Une grande vague arrive! (Иде голяма вълна! фр.) – разбрах от Селин Дион.
Вълната бе огромна и черна. Висока десетки, не стотици метри. Водната маса се издигаше затулвайки небето. Вятърът хвърляше пясък в лицата ни, палмите се огъваха. Водата се превърна в тухли. В блокчета, на които се разпадаше. Като пиксели от цифрова картинка. Изпадащите блокчета се надвесиха над нас и плажа. Изображението примигна. Започнах да мърдам бързо с очи.
Хванах с две ръце очилата и ги свалих, метнах и ръкавиците. Дишах тежко. Бях сам в стаята. Отидох до прозореца и дръпнах завесата. Погледнах към домовете на съседите. Видях как някои от тях се гърчеха в леглата си с визьори на очи, повръщайки вода. Мятаха се и стенеха.
Трета част, Мета
Седнах на компютъра и пуснах търсене. В момента ставаше нещо страшно. Близки на милиони хора свързани към Мета снимаха как те се мятат безпомощно. Имаше съобщения за удавени в леглата си от собствената им слюнка. За хора удряли и разбили визьорите, в стената. За скачания от балкони. Звъннах на Веско.
– Брат, дай да оправим тази работа. Той изпъшка.
– Добре, нека да помисля.
И след това написа онази програма. Мета-Вселената оцеля точно няколко месеца, след като беше пусната. Странните бъркочи, с които тъпчеха потребителите, бяха унищожени. Хората започнаха да си ходят отново на гости, на излет, правеха скара и слънчеви бани. Никой не говореше за никакви отпечатъци. С Веско бяхме на разходка в Рила. С нас жените, децата и кучетата. Вдишах дълбоко хладния чист въздух и зареех поглед в прекрасното синьо небе. Изведнъж нещо в него примигна.
Някой може да каже, че съм против “прогреса”. Да, ако прогрес означава младите прогресивно да свалят нивото на своите знания, ако прогрес е пилеенето на средства за псевдонаука и (евро)проекти, ако прогрес е разработката на самоуправляващи се оръжия, ако прогрес е объркването на децата относно половата им иденичност, то аз съм против. Прогрес е да разбереш смисъла на Твоя живот и изпълниш Волята Божия.
На 15-ти Април, Събота, Германия изключи последните си три атомни централи. Също така, правителството има желание да унищожи реакторите, за да не могат да се използват в бъдеще. Това е доста странно решение, имайки предвид, че трансформаторите на слънчева светлина и вятър като ел. енергия са силно зависими от времето. В случай на природен катаклизъм, най-вероятно ветрогенераторите както и слънчевите панели няма да могат да бъдат използвани пълноценно или изобщо. Как ще бъде гарантирана доставката на ел. енергия за жизненоважни нужди на населението?
Съхранението на атомните реактори, които са и добре защитени съоръжения и могат да работят при различни климатични условия, е въпрос на национална сигурност.
Вчера 13-ти Април, бе един от малкото слънчеви дни през месеца. Казват че температурите се покачвали, но Април бе студен и нерядко нощем използвахме отопление. Кой всъщност има сметка навън да е студено, Зимата да продължава, макар и суха без сняг и Слънцето да бъде забулено?
През слънчев ден човекът се ободрява. Има желание за работа. Излезе навън, може и да попътува. Всичко му върви, усмихва се. Връзката ни със Слънцето със заобикалящата ни среда, е от изключително значение. Ние сме органично свързани с Живата Природа.
Закривайки Слънцето, чрез методите на Геоинженерството, някой съзнателно ни откъсва от възможността да приемаме жизнената енергия изпращана от нашата Звезда, в голяма степен. Някой знае за това, наблюдава човешката активност и вероятно следи покачващите се сметки за ток, през тези облачни, априлски дни.
Може да Ви звучи като конспиративна теория. Вярвам на това, което виждам с очите си. В края на хубав, слънчев ден, небето бива прорязано от десетки самолети и на следващия имаме сивкава, хомогенна покривка. Температурата е паднала с десетина градуса, жизненият ни тонус също.
Не знам какво мислят метеоролозите за този феномен, който със сигурност е наблюдаван от спътници. На Земята протича експеримент, който е пряко свързан с човешкото съзнание и емоции. Някой ще каже, че това е за добро. Че Земята бива охлаждана, а хората бъдат ограничени в пътуванията си.
Ако прочетем в историческите анали, хубавото топло време (но не и суша), винаги е действало активизиращо и благотворно на Човека. Това е време на духовен и икономически подем. На полет на човешката мисъл. На спестяване на суровини. Икономия от горива, да се топлим и инвестирането им за по-полезни цели.
Сега ни казват, че “въглеродните емисии” са причина за затопляне. Аз пък виждам че други емисии водят до изкуствено застудяване. Що касае въглеродните, бих искал да видя отчет за тяхното изпускане при изстрелване на ракети в Космоса, военни действия и вулканична дейност.
Имам усещането, че живеем в терариум, в който се пускат различни програми по отношение на средата, която обитават неговите обитатели. Всички ние си спомняме с радост за хубавите слънчеви дни и е добре да направим проверка, дали когато над градовете е облачно над курортите за богатите, като Бали например, пък не грее Слънце.
Жестоко е да се манипулира времето. Жестоко е да се манипулират хората. Жестоко е да бъде редуцирана Слънчевата Светлина, с нейните лечебни свойства за всичко живо на Планетата. Тези, които ограничават Светлината и Топлината се плашат от техните положителни качества и не могат да ги усвояват.
14.04.2023 г.
Виждам заглавията на “немската” медия DW. Вълна има, но дали е немска? Дали е настроена на интереса на обикновения човек? Дали отговаря на нуждите на хората?
Репортажи относно транссексуалните в Пакистан, или пък скъпо струващия проект “Артемис”, изглеждат далечни за жителя на Европа. Той се бори как да оцелее с препускащите нагоре цени, докато му казват че за негово добро изключват атомните централи. За негово добро било да не кара любимото си возило, или най-добре да си купи едно с батерия за десетки заплати.
Журнализъм, лобизъм, или лицемерие? Джендър идеологията цели не толкова толериране на различните, колкото сриване морала на обществото, присмех, и деградация на семейните ценности. Хора сменили пола си няма да станат никога биологични родители. Космонавтите от Артемис може и да видят Луната отблизо (ако прекосят поясите на Ван Алън разбира се), като това ще струва вероятно, колкото изхранването на населението на една средно-голяма африканска държава за година и повече.
Какви са нашите съвременни цели и ценности? Да утвърждаваме различното от това, което Природата е създала? Да затворим очи за глада и мизерията на Земята, но пък да си летим на воля безцелно из Космоса? Какво всъщност се случва тук, на тази Планета?
Определени сили имат интерес хората да са в конфликт. Да живеят повърхностно. Да има косвени знания, тип част от статия, преписана във Фейсбук. Съзнателно се унищожава истинската наука, знание и медицина. Съзнателно се потъпкват вярата, религията и морала. Кой има интерес? Тези, които искат хората да стоят в тъмнина, да не са будни. Не хора…
Да приемем, че дадени хора или същества желаят да владеят Земята само за себе си. Да я поделят със семействата си, любовниците си, подчинените и лоялните им хора. С тези, които ще ги забавляват и са им нужни да продължат да съществуват. С шепа учени, лекари и артисти, например.
В такъв случай голяма част от Човечеството се явява излишна за подобен “елит”. За тези, които не можем да назовем пряко, но чието влияние усещаме. Тези, които определят хода на събитията. Финансовия крах. Създават кризи, подклаждат военни действия, разработват биологични оръжия.
Използвам термина “не-хора”, зли демони или извънземен разум, защото Човекът, създаден по образ и подобие Божие, който върви по пътя на Еволюцията, не може да вдигне ръка срещу ближния. Не може да не му помогне щом го види да страда. Не може да проявява насилие.
Инфилтрираното зло не иде от Божествения човек. То е плод на целенасочено усилие от страна на тези, които искат да го държат в окови. Като Прометей, който носеше Светлина на хората. Всички ние, обаче, носим Божествения Дух у себе си, който може да ни научи как да постъпваме, как да се обхождаме с другите и как да се Освободим. Амин!
а с него и сърцето ми.
Гори и страда
от омразата,
посята между хората.
А те са братя,
черни, бели
с униформа или без,
са братя и равни
пред Твореца.
Ала някой ги разделя
хитро, вероломно
за да страдат,
да се мразят,
да не са обединени.
Защото обединени
хората са силни
и си помагат.
Париж гори
ала с него и лъжата,
фарса и илюзиите,
а хората ний знаем,
че са братя.
31.03.2023 г.
Чета с удивление, че в ЕС искат да прокарат закон хора над 70 години да не шофират. Ако погледнем статистиките за катастрофи вероятно ще установим в какви възрастови групи попадат причинителите. Лично се съмнявам, че повечето от тях са над 70 години. Опасното каране, поне по нашите пътища, е от хора на възраст 20-50 години. Да не говорим колко от тях са ползвали алкохол или наркотици, качвайки се зад волана.
Проблемът е от съвсем друг характер. Не че някой възрастен човек може да получи удар или инсулт. Това може да застигне човек и на средна възраст. На всяка възраст, след въвеждане на ескперименталните препарати, да добавя. Проблемът е с маргинализирането на възрастните хора. Със слагането им на етикет “потенциално опасни”. С отнемането им на една радост и възможност да пътуват и си помогнат.
Съвременната европейска политика наподобява тоталитарната. Тя отнема постепенно правата на хората и маргинализира обществени групи. Възрастните, надигащите глас за човешки права. За сметка на това толерира социални странности. Въвежда объркващо децата образование относно интимни теми. И позволява насилие във филми и мероприятия като свободните двубой, например. Демагогия!
Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.