Вярвам, че бъдещето принадлежи на общностите. На хора, които обменят средства и услуги, според собствените си ресурси и способности. Подобен хоризонтален модел няма нужда от централизирано управление. Достатъчно е членовете на общността да имат висок морал, да бъдат добре образовани, да работят за общото благо. Защото всеки допринася за него.
Категория: Лични (Страница 7 от 11)
Бъдещето на Човечеството зависи от правилното възпитание на децата. Да уважават другите, да ценят Живота и Природата. Да помагат на останалите, когато е за добри дела. Такива деца няма да тръгнат на война, когато пораснат. Няма да разработват технологии и средства, против другите.
Дочух, че някои от хората драпащи към властта, предлагат децата да ходят на ясли за да се “социализират”, а родителите да могат да работя повече… Заявявам от личен опит, че за мен най-хубавите мигове от детството са били прекарани с моите родители. С хората, които са ми дали живот, чиито гени и душевност нося и за чието внимание съм копнеел.
На детска градина не съм ходил и не съжалявам. Баба ми ме отгледа и ме научи на четмо и писмо. Отидох научен да чета и смятам, докато мои съученици първи и втори клас сричаха. Това е проблем на семейството и не се решава, като натикаме децата насила в детската градина. Защото и те трябва да имат избор и не с всички могат да се разбират. Казват “социални умения”. Та в училище и алианса освен че учеха тези, които се стараеха, само се млатехме. И нямаше кой да ни озапти.
Изобщо децата имат различни потребности. Тези, които растат с братя и сестри, имат изградена вече социална опитност и са влизали в различни роли. Други, обаче, имат нужда от лично пространство. Това са интровертите, артистите, хората на изкуството, мислителите. Не можем да ги набутаме заедно с останалите деца, което за някои от тях може да е стресиращо.
Да, за Системата, за Държавата е важно да формира мисленето на децата. Да ги обуславя, да бъдат бъдещи работници, трудови хора. Да има кой да върши нещо в нея. Само че никой политик не се интересува истински от индивидуалните човешки нужди. Никой не разглежда човека като душа, като личност, като индивид, с изключение на някои хуманисти и психолози/терапевти.
Израснах сред книги. Сред писатели като Жул Верн, Джек Лондон, Хърбърт Уелс. Сред списания като Космос и Паралели. Израснах с възможност да развия вътрешния си свят. Да се науча да мисля. Нещо, което според мен в никоя забавачница, ясла или детска градина не биха могли да ми осигурят, или да насърчат.
Та политиците, не пипайте децата! Значи на бедните, децата трябва да ходят на държавни ясли, на градини и др., където с тях да се занимават нерядко хора, които изобщо не ги е грижа за тях. Да бъдат в среда, която не винаги е добронамерена. Сред деца от различни социални слоеве и семейства, а на богатите да бъдат в частни образователни центрове и училища. Демагогия!
Ще подкрепя този,
който изпълнява Волята Божия.
Който се обхожда с другите,
като с братя и сестри.
Който спазва Закона,
който казва Истината.
Който милее
за своята Татковина.
Ще го позная,
по очите ще го позная,
по лицето и ръцете,
по делата ще го позная.
Никога не съм се интересувал от политика. Дори на избори не ходих години наред. Просто не ме засягаше. Имах собствен бизнес, после чиракувах. Някак си минавах между капките. Досегът ми с политиката, бе за кратко (и болезнено), предлагайки услугите си на една новосформираща се партия. Тя получи благословията от силните на деня и в основата ѝ разбира се стояха, хора свързани с тоталитарното минало. Излязоха интересни познанства, но нищо градивно. От политика “обикновеният” човек се интересува, когато пряко или косвено се засегнат личните му интереси и права. Нещо, което се случи по време на “Пландемията”. Което се случва, с военната постановка на Изток от нас. Което се случва и във Франция.
Учителят по Френски сподели следната история. Техен преподавател, французин, се пошегувал че след като е навършил пенсионна възраст за държавата той най-добре би било да е заминал за другия свят. Студентите се чудели на черния му хумор.
В сегашно време, при тези странни и неморални призиви за повишаване прага на пенсионна възраст, за един вид дискриминация на възрастните хора, се сещам за следната приказка. В кралство, където избивали старите хора, свършило житото, настанал глад. Едно семейство пощадило негов възрастен член. Той бил представен пред краля и му казал да дирят зрънца в мравуняците. Така и направили и намерили жито. Кралят, а и хората които го слушали, осъзнали своята грешка спрямо възрастните и били спасени.
Нека тази история ни напомня, че от възрастните хора, с опит и добито чрез него разбиране, се учим. Не те са в тежест на обществото, а системата наречена “държава”, която паразитира на негов гръб. А на всеки човек е отредено да живее толкова, колкото Бог е определил.
23.03.2023 г.
Кога и как човекът може да се окаже “излишен”. Ако направим аналогия с уред, или детайл, то при наличие на нов, по-добър и функционален такъв, е резонно да го заменим. Да добавим и по-евтин. Тук, обаче, става дума за Човека. За същество от плът и кръв, с желания, мечти и Свободна воля. За същество, което е произлязло от Бога.
Защо на прага на “Четвъртата индустриална революция” човекът става излишен? Ако погледнем от точката на фабриканта, инвестицията в няколко робота е по-добра от тази, в стотици хора. Роботите не боледуват, не правят стачки и да, не раждат деца. Икономически е по-изгодно за индустрията да купува роботи, отколкото да наема хора.
Роботите са лоялни по своему. Те имат имплементиран морал. Няма да направят нещо различно от зададената им логика, но няма и да направят нещо повече използвайки въображението си. Да, те могат да “учат” нови умения, но трябва да имат подходящи учители, било това други машини или най-добре хора.
Защо човекът стана просто излишен? Ами защото той консумира ресурси, които са изчерпаеми. “Зелената енергия” може да осигури ток за машините, но не и да произвежда органична храна. За сметка на това комбайни и трактори могат да бъдат снабдени с изкуствен интелект.
От гледна точка на един технократски олигарх притежаващ парче земя, автономни източници на енергия и “умни” машини за слуги и охрана, неговото и на семейството му съществуване е обезпечено. На него не му трябват други хора, които да му “дишат въздуха” и с които да дели храната си.
Един сериозен пропуск в така изложената парадигма, е че човекът израства главно от взаимоотношенията си с другите. Било то негативни или позитивни. От общуването си с машини и роботи, човек не може да се развие много, освен ако не е учен от висок ранг и им дава сложни задачи. Дори това, вярвам, ще го отегчи в даден момент.
Технократския елит ни накара да повярваме, че технологиите са по-важни от човека и Природата. Този елит, забележете, не е елит на хуманизма и човешките отношения. Това е прослойка която се базира на тоталитарния режим и желае благата на Земята само за себе си. От тази гледна точка орязва свободите на Другите и различните и разпознава като свой тези, които всъщност представляват за нея реална заплаха или конкуренция.
Няма нищо лошо в технологиите. Те трябва да са създадени, в полза на Човека. Те са едно предметно обучение, което не може да се сравнява по никакъв начин с чувствата и мислите на индивида. С тези светове, които той създава и анихилира и от които машините са произлезли. Бъдещето лежи в това да се открие полза в съществуването на Човека. Да се отстрани излишното и се даде път на Човещината. Тя ще спаси Света.
Декември 2021 г.
(ФБ класифицира тази статия, като влизаща в разрез с политиката на общността.)
Ако хората осъзнаят силата на общността, на това силно и сплотено тяло, което някои с погнуса наричат “тълпа”, то ще разберат че ключовете към Свободата са в ръцете им.
Във всеки дом има по един силен човек, който е опора за останалите. Който е двигател и има идеи за бъдещето. Съдбата определя да има такъв човек, за да може семейството да оцелее. Важно е, обаче, този човек да не потиска останалите в дома, а да ги остави да се развиват според собствената им воля. Така и той и те ще израснат.
На времето имаше истинско рециклиране. Връщаш бутилка от лимонада, бира или олио и получаваш стотинки срещу нея. Бутилките, а предполагам и бурканите, се изваряваха и ползваха повторно. Сега, при тези странни разбирания за “рециклиране”, стъкленият амбалаж се чупи попадайки в контейнерите. След това допълнително натрошава, топи и излива в нови изделия. Всичко това е свързано с огромни енергийни и транспортни разходи.
Та каквото рециклирането, такова е и положението със “зелената” енергия.