Категория: Духовно израстване (Страница 11 от 11)

Кому принадлежи Човекът?

07.05.2022 / Георги Атанасов

Последните две години повдигнаха въпроси относно свободата на индивида. Доколко имаме право над нашето тяло и над самите себе си.

Държавата е изкуствено създадена структура, която да организира икономическия, културен и обществен живот. Основната ѝ дейност трябва да бъде добруването на индивида. Също така да гарантира неговата Свобода.

През последните години, обаче, неолибералната линия на управление и изобщо държавите, се превърнаха в съвременни феодални структури, които могат да следят своите граждани и ограничават техните свободи. Според управляващите това се прави за “общото благо”.

Ние, излезли от сянката на тоталитарната система, познаваме подобни понятия. Също и “светло бъдеще” и т.н. Затова гледаме на тях с подозрение.

В миналото, човекът е принадлежал на семейството. Авраам решава да жертва сина си Исаак, по волята на Твореца, който го изпитва. Сещам се и за сина на Тарас Булба, който пада убит от ръката на баща си, защото предава народа и вярата си, заради своята любов.

В по-скорошни времена, държавата ограничава и насочва гражданите, за своите интереси. Понякога те не съвпадат с личните убеждения на гражданите. Примери са Стефан Цвайг, който бяга от нацифицираща се Австрия и Мохаммед Али, отказващ да се бие във войната с Виетнам.

В България имаме десетки примери от тоталитарния режим, като можем да споменем журналистът Георги Марков и спортистът Наим Сюлейманов, който разкрива пред ООН ужасите преживяващо турското малцинство у нас, по време на така наречения “Възродителен процес”.

И все пак кому принадлежи човекът?

Понякога социалните служби могат да отнемат децата от родители, които нямат възможност да се грижат за тях, или у дома има случаи на насилие. Докато станат пълнолетни, децата биват под опека на държавата, или отрастват в приемни семейства.

Какво се случва, обаче, с пълнолетния индивид, който може да носи отговорност за себе си. За своето тяло, за своите решения? Който има морални възгледи, вяра и убеждения? Може ли държавата да го принуди да вземе решение срещу тях и до колко това е правилно?

Спомням си филм за американски войник, който през Втората Световна война отказва да носи оръжие, поради своята религия. Записват го санитар, като по време на битки успява да спаси над 80 войника. За неговите подвизи му дават орден за храброст.

Основно право на Човека е да бъде Свободен. Да може да избира на чия страна да застане, или най-вече да защити личния си интерес. Той не може да бъде ничия собственост, защото не държавата му е дала живот, но неговите родители.

По същия начин можем да повдигнем въпросите кому принадлежат Земята, планетите или междузвездното пространство. Отговорът знаем интуитивно. Животът, Творението принадлежи на Този, който го създава и поддържа, на Бога.

Връзки

02.05.2022 / Георги Атанасов

Вчера видях познат, с който сме тренирали преди години. И двамата много се зарадвахме. Спомнихме си за миналото, поговорихме за настоящето. Родило му се е момиче, което носи неговите лешникови очи, от които лъчи доброта.

Замислих се за това, как спортът, тренировките, работата в група, сплотяват хората. Когато си имал доверие някому, когато сте си партнирали по време на тренировка, се образува един вид връзка, която е устойчива във времето.

След като му дадох визитка той ми звънна, за да си имаме координатите. Нищо че Фейсбук ни “свързва”, и се засичаме чат-пат. Подобен тип връзки ти дават усещането, че на някои хора си склонен винаги да помогнеш.

Ден на Труда

01.05.2022 / Георги Атанасов

Вероятно и други от Вас са се возили преди години, с тролейбусна линия 9 – от центъра към кв. Борово и обратно. Спомням си един шофьор, който бе винаги безупречно облечен. С риза и панталон, сякаш кара не Икарус на лира, но самолет.

Във возилото звучеше класическа музика, нерядко опера, а приликата на шофьора с Лучано Павароти бе очевидна. Широка усмивка, която не слизаше от лицето му, пълничко тяло, гъста черна брада. Возиш се в тролея, наслаждаваш се на музиката и аха, аха да запееш някоя позната ария.

Всеки от нас може да направи от работата си, от Труда си Изкуство. Било то приложно или изящно, защото и двете са еднакво нужни. Както обувките на обущаря, така и вдъхновяващите картини на Ван Гог. Всеки човек, със своите заложби и труд, допринася за пъстрата, органична картина на Света. Защото без цвят, без контрасти, изображението не е хубаво.

Само ние хората сме дарени, с възможността да опишем своите преживявания, да боравим със Словото, да оставим нещо материално или духовно за следващото поколение, в писмен вид. Само ние можем да изразим душевността си в букви, ноти, в багри и скулптури. Но и в сгради, църкви, синагоги, паметници.

Птиците и животните, останалите същества на Планетата, също творят, работят, но главно за препитание и съхраняване на поколението. Ние творим и поради вътрешна необходимост. Духовното натоварване на човека е друго и е добре, последният да може да го издържи.

Затова обичам труда. Знам, че чрез него ние изразяваме нашия потенциал, който ни е даден от Вселената. Че даваме проекция навън на Духа и Душата си и се свързваме с другите, помагайки им, чрез нашия потенциал. Трудът е и средство за нашата професионална, лична и духовна Еволюция.

Една от опасностите, е Трудът да не се превърне в бреме. Да не сме избрали правилното поприще и да работим нещо, главно за пари или поради необходимост. Друга, е да се прилепим към работата, като основен жалон в нашия живот. За да бъдем продуктивни е много важно да намерим баланс.

Откривайки нашето амплоа, работата която ни носи удоволствие и е в синхрон с нашия потенциал, ние сме неизмерно щастливи. Душата ни се радва и реализира своя потенциал. Тогава нещата вървят гладко и естествено. А труд, в нашия живот, винаги ще има. Дали ще почистим къщата, ще приготвим храна за близките, ще напазаруваме или боядисваме.

“Трудът краси човека” е наша поговорка. И наистина хората, които работят и славят Труда, без да се оплакват, без да го считат за тегоба, вършат делата си с лекота. Стават рано, когато птиците се вият в небето, вдъхват свежия въздух, начертават план на задачите си и започват да работят.

Да свършим нашата работа, а за другото Бог ще помогне. Честит празник!

Животът

29.04.2022 / Георги Атанасов

Животът не бива да се ограничава, но ако зависи от нас – насочва и облагородява. У дома има доста растения. Учителят казва “вижте средата на един човек, за да разберете неговото вътрешно състояние”. Вижте растенията, дали са обгрижени и здрави.

Ако един чинар, дето двама яки мъже могат да обхванат от двете страни с ръце и пак да остане място, живее стотици години, такава е Волята на Вселената. Ние нямаме право да го сечем. Можем да отрежем някой изсъхнал клон, или го покрием срещу вредители, ако е наша собственост.

В провинцията хората започнаха да купуват парници, защото доматите, след като завали, или просто ей така от въздуха, започват да гният. Какво се случва в небето, с какви химикали се пръска никой не знае, ала няма да е нещо добро, щом животът гине.

Животът е проекция на Любовта. Ако е в нашите ръце, то ние ставаме отговорни. За своя, на близките, на домашните любимци. За всичко, което живее, никне и се развива. Нашето отношение към Живота показва еволюционното стъпало, което сме достигнали.

Затова в бъдеще герои ще бъдат тези, които го съхраняват и ценят, а не отнемат. Има чрезвичайни ситуации в които трябва да се защитим, ала този, който пази и дава сили е Създателят на Света. Нему трябва да се уповаваме и подхождаме разумно.

Животът ще намери начин да продължи, с нас или без нас. Тази Земя е претърпяла хиляди катаклизми. Видяла е могъщи цивилизации, които са се въздигали и пропадали с грохот. Това са циклите на Творението. Ако сме осъзнати за тях, ще можем да преминем по-леко през изпитанията.

Някой казват, че времето в което живеем, създава и условията за нашето развитие. Така е. Ако някой, обаче, познава същината на Живота и вижда нещата в дълбочина, то той ще се старае да помогне и на другите в техния път. Защото всички сме свързани, както със Земята, така и помежду си.

Животът не бива да бъде ограничаван. Той не е лабораторен експеримент, който може да бъде вкаран в рамките на човешкото мислене. Животът е обект на удивление. Чрез него се проявяват невидимите сили на Вселената, намиращи изражение в различни форми.

Една от най-големите отговорности е да се грижим за Живота. Да помагаме неговото развитие. Да сме в добро здраве и да се молим за такова на всички същества на Планетата. Някой ще каже, че ще се пренаселим, че няма да има ресурси и т.н. Наблюдавайте Живата Природа. Ако не се месим в нея, тя разполага с безупречни механизми за естествен баланс.

И така садейки домати в градината, се надяваме че небето ще бъде чисто. Че няма да се нараняваме един друг с лошотия, оръжия или химикали. Че ще можем да видим Живота в неговата същина, което ни прави Хора.

Бъдеще за всички

28.04.2022 / Георги Атанасов

Караш с 2000 оборота в минута, на скорост около 100 км/ч. Двигателят мърка и знаеш, че в този момент го използваш оптимално. Разходът ще е нисък, КПД-то му, добро. Компютърът засича 4.3 литра на 100 км, което е съвсем добре за кола, тежаща близо тон и половина, без пасажерите.

Всичко това би било прекрасно, ако нафтата не се вдигна с около 50% през последните няколко месеца. Това е още отпреди военната операция в Украйна. Като някакво следствие от “Пландемията” цените пъплят стремглаво нагоре и се опитват да задушат пътуванията, бизнеса, живота.

Идеята за “зелена енергия” е добра, само че неприложима в Свят, в който хората гледат да живеят на гърба на другия. Със сигурност има решения, които да обезпечават евтина трансформация на енергия и да са екологично чисти. Само че енергийните концерни ги задушават в зародиш.

За Никола Тесла се говори, че още в началото на 20-ти век е карал електрическа кола, която развивала скорост от 50 км/ч. Не е ясно с какъв точно източник на енергия се е захранвала. Също така Тесла е бил привърженик на идеята да се осигури свободна енергия за Човечеството, която да бъде разпространявана безжично. Идеалист и мечтател.

Още през 90-те години на миналия Дженерал Моторс пускат електромобил в серийно производство. По този повод има интересен филм, който препоръчвам “Кой унищожи електрическия автомобил” (Who killed the electric car). Сред потребителите на колата са известни хора от света на шоубизнеса.

Производителят, обаче, бива притиснат от петролните магнати да изтегли автомобила от пазара. Още повече – изработените коли биват унищожавани от самия производител. Просто не му е било дошло времето. Въпреки, че и тогава са знаели, че изгорелите газове са вредни за здравето. Само че електромобилът не използва ремъци, масла, антифриз и др. С две думи производителите на консумативи не са били доволни.

Когато ми налагат идея, се замислям кой печели от това. Малко такива идеи са допринесли за доброто на Човечеството. Трудовете на Тесла биват засекретени. Самият той умира в мизерия. Кулата му, където е работил върху мечтата си за Свободна енергия – унищожена от магната, който го е финансирал. Сега един технократ използва името му, да си продава стоката.

Бъдещето не трябва да е привилегия за малцина. Защото малцина ще могат да си позволят да плащат непосилни цени за енергия. А с нея вървят и цените за храна, транспорт и др. Защото всичко в този живот е енергия, а електрическата не прави изключение. Искрено се надявам хората да поумнеят, да отворят сърцата си и осигурят достъп до технологии, които да дадат възможност да живеем, работим и пътуваме по-чисто, но и евтино.

Възкресение

22.04.2022 / Георги Атанасов

Всеки има право на Възкресение, на душата и тялото си, независимо от делата си.

Давайки си прошка и продължавайки напред, Духът, Възкресението ни очаква.

Възкресението е обнова, нов начин на мислене и осъзнаване. За миг всички наши заблуди, лоши мисли и действия могат да се стопят и се раждаме за Нов живот.

Затова да си дадем възможност да Възкръснем. Отвътре и отвън.

Да се грижим за телата си, да бъде добри към останалите и отговорни към Природата.

Да сме готови за Духа, който иска да слезе връз нас и ни чака. За да Възкръснем.

Сутрешни упражнения

16.04.2022 / Георги Атанасов

Възкресението на Духа означава и възкресение на тялото. За да може Духът да се проявява свободно в тялото, е необходимо последното да е здраво. Да подбираме тази храна и напитки, които не го увреждат. Да премахнем вредните навици. Да си отделяме време и съставим програма за упражнения.

От години не пия кафе, газирани напитки или алкохол. За себе си съм установил, че не ми влияят добре. Здравото тяло се превръща постепенно в храм на Духа, за чието съграждането и защитата имаме грижа ние. Баба казваше “Индийците пият храната и дъвчат водата”. Полезни съвети относно здравословното хранене ще намерите в книгите на Петър Дънов.

Първата Любов, която можете да проявите, е към Вашето тяло. Вие сте неин субект и обект. Няма нищо по-хубаво от това да дадем почивка на тялото си. Да се разходим, да приготвим и се нахраним, с любимата си храна. Обичайки и ценейки себе си, можем да споделим това чувство и с другите.

Сутрешните упражнения са важна част от активирането на тялото, ума и душевните ни сили за настъпващия ден. Учителят казва да излагаме гръбнака си на слънце. Китайските Ци-гун упражнения не се правят с поглед към Слънцето. Можете да правите бавни, хармонични движения и комплекси, които загряват ставите, опъват сухожилията и огъвкавяват гръбнака.

Подберете такива упражнения, които Ви откликват. Правете ги в серии, които не Ви натоварват. Както всичко останало, успехът е следствие от постоянство. Помнете, работейки за здраво тяло давате възможност на Вашия потенциал да се разгърне още повече. Упражнения съчетани с благодарност и молитва, водят до още по-добър и многопластов резултат.

Споделям с Вас препоръки за сутрешни упражнения от немски атлет: