Животът е свещен войниче
който с шмайзер патрони сееш,
смърт и ужас, в детските очи.
Да те попитам – виждал ли си
как някой прави първи стъпки?
Спасявал ли си му живота,
вадейки от гърлото му нещо?
Да си треперил, когато оперират другия?
Да си сглобявал мебели, подреждал,
ремонтирал къща? Гнездо семейно да си свивал?
Свиваш рамене, нехаеш и сееш ти куршуми.
Дали е Богу това угодно, знаеш ли?
Животът е свещен войниче, оръжието ти хвърли.
Да мъчиш човек, дете, добиче, знай
преброени са твоите дни.
Да виждаш рибки как се раждат,
растения как никнат от земята,
да помагаш Животът да укрепне
да заякне, това е на Човека занаята.
Оръжие да се произвежда,
да се продава и използва, е грях!
Това е противно на Живота.
А той, изплетен е от Мислите на Бога,
от създания чудни Елохим тъкан
и вдъхнат Божият Дух живее,
ражда се, твори, развива.
Там, където Животът не е
и ти не си войниче. И няма
свои, чужди, врагове
Земята е на всички!
Хвърли оръжието
брата погледни,
разруши заводи за муниции,
фабрики за смърт.
Бъди Човек, на бъдещите дни
Не сей ти смърт, а всички пожали.
София, 08.06.2025 г.