Ще те прекарам през Огън
за да те науча на Любиш.
Когато половинката я няма в дома се опитваш да запазиш същия ритъм. Да сготвиш, напазаруваш. Дори направиш палачинки в Събота, въпреки че няма с кого да ги споделиш. Остават откъслечни но свежи спомени, миризми, думи, които отекват о стените.
Чудя се на хората, които продължават, след като половинките им са заминали от този Свят. Някак си събират сили, може би генетичният императив да живеят, им помага. Не знам как бих се справил. Знам, че ми беше много тежко след загубата на нашето куче, Кира и самоубийствени мисли не са ми били чужди.
Днес прекарах доста време в Майчин Дом. На партера, малко встрани от рецепцията. Точно срещу залата за снимки. Видях как едно бебе бе изписано и как братчето му се радваше, тичаше из залата с леля си, красива висока жена на средна възраст, и го целуваше. За обичащия човек няма разлика между бебетата и децата, между “свои” и “чужди”.
Чета прекрасна книга издавана в годините на моето детство, а именно “Книга за младия баща”, на Ярослав Капр. Ако хората се вслушваха в подобни четива и изпълняваха написаното, или най-малкото осъзнаваха важността му, то щяхме да живеем в по-добър Свят. Или най-малкото с повече психически здрави хора.
Трудно се спи сам. Може би на лампа, защото ти се струва, че въпреки самотата те дебнат безброй очи от онзи Духовен свят, в който се подвизават и Ангели и Демони. Над теб бди окото на Онзи, който винаги е буден, наблюдава и не съди.
Представям си как ще споделя на нашето момиче някой ден, запознанството с моята съпруга. Как я видях за първи път разправяща смешна история, че паднала от прозорец при това на глава. Красива, малко тромава, с дълги крайници и зелени очи. Като моите.
Само че трябва да мине много време, преди бебето да може да порасне и разбере смисъла на думите. Вникне в истории и направи логически връзки. Ще запомня тази дата 27 Юни, Петък – ден на Венера и часа, в който нашето бебе дойде на този Свят. По обяд, при силно греещо Слънце. Лятно бебе. После се разрази съмнителна буря.
Животът ни дава прекрасни кадри и възможности, мигове да проявим нашата Човечност. Мисля, че точно затова сме на тази Земя. Да се научим да обичаме, не само себе си но и другите, защото не можеш да обичаш себе си ако си мизантроп, да не правим разлика според раса, кръв, ценз. Не, Човечеството е едно цяло и всеки носи Божия Дух у себе си. Той просто трябва да бъде пробуден за да работи в Света. Радея, радей за България, за хората, животните и Майката Земя, това е твоето призвание.