Ей ги нашите галфони
в ръката с телефони,
с татуси изписани
слушат чалга и ръсят глупости.
За култура те не хаят
виж да чатят и играят – знаят,
джуките като на пате,
мускулите, виж ги бате!
Прилични са на модно стадо,
млекоустно, голобрадо,
дето види ли парата и на хляба
мекотата, се реди без да мисли.
Що за него е Родина,
Бог къде е, дали има,
родна реч да ниже право –
туй за него не е важно.
И малцина са културни,
учтиви и задружни.
За чужденците дет’ не любят българското, клето,
е по-лесно прости люде,
с ниски страсти и култура,
да оплитат и насочват.
Тука трябва друга почва,
на Език и на наука,
на Култура и Сполука.
Ученият поздравяват,
уважават и признават,
а простака сочат с пръст.
Ученият е призван
да е господар той сам,
на телото и духа си,
на съзнание, ума си.
Елегантен, вдъхновен
той е в Бъдещия Ден.
Бога люби и познава,
Нему чест и почит дава,
с другите е учтив,
а пък със старите – вежлив.
Всичко на умния се дава
и отръки му върви,
той за другите е благо,
всеки него ще потърси
и с благодарност му се отплати.
София, 19.06.2025