Зарадвах се, виждайки залата на театъра така изпълнена. По български маниер зрителите закъсняваха, ала с началото на пиесата притихнаха. Очакваше ги камерна комедия с тук-там по-груби думи, но определено издържана в интелектуален стил. В “Кафе с претенция” писателят – журналист Георги Марков разказва ежедневието на приятели, които търсят женската компания за мимолетни удоволствия. Сред тях се промъква и женен мъж.
Авторът засяга по ироничен начин отношението на групата мъже към жените, техния мироглед, ала и тяхната ограниченост и самота. Очакване нещо да се промени, като те самите не правят нищо по въпроса. Женитбата по сметка, удавянето на неудолетвореността в пиене.
Гледането на “Кафе с претенция” е удоволствие за сетивата. Диалозите се преливат пластично, актьорската игра е на високо ниво. Оскъдният декор е отражение на душевността на персонажите. Георги Марков е разпознавам, очертавайки мъжката психология, подобно на творбите му “Жените на Варшава” и “Портрет на моя двойник”. А претенцията, това е различното “нещо”, което всеки от нас желае от живота, за добро или лошо.
Пълната зала, част от тях връстници на Георги Марков, може да се приеме за своеобразен поклон на публиката, към неговото дело. Благодаря на моята съпруга, която знаейки че харесвам творбите му предложи да отидем.
Постановката “Кафе с претенция” можете да гледате на сцената на Театъра на Армията.