freebreeder

словесни проблясъци

Month: февруари 2020

Емпатията – условие за оцеляване на Човечеството

Живеем в интересно време. Бих го нарекъл трескаво и лудо. Лично бих предпочел по-добри дни, може би 20-те години на миналия век, или по—далечни библейски епохи. Сега, обаче, е времето на сериозните избори. На това, дали Човечеството ще продължи да съществува.

Емпатията е способност да съпреживееш чувствата на Другия. Да се поставиш на негово/нейно място. Това, мисля, не важи само за хората. Ние можем да проявим Емпатия към животните, към планетата на която живеем, към Природата. Емпатията е условие за установяване на дълбока и истинска връзка с Другия/то.

Съвременният човек няма време за Емпатия към живия свят. Той проявява такава, повече към безжизнени устройства. Бих нарекъл това нездрава суета и зависимост. Забравили сме да обичаме, да чувстваме и да се вживяваме. На мен лично, винаги ми е било трудно, да утеша силно разстроен човек. Никой не ме е учил да подкрепям, да бъда там когато има нужда от споделени емоции. За сметка на това ме учеха да разбирам Природата, да я уважавам и се прекланям пред нейната красота, богатство и сила.

Човекът, злоупотребявайки с издъхващата под алчните му ръце Природа, е на път да я загуби. Той мисли че върви напред, но не намира устойчиви решения, които да са свързани с експлоатация на по-малко природни ресурси. Измисля играчки, докато убива живи същества. Ще дам пример с роботите-пчели, които трябва да заместят измиращите. А защо просто не спрем да избиваме живите?

Да бъдеш Емпат е съвсем човешко. Това означава да бъдеш жив. Иначе си бездушен робот и живееш само в главата си. Само чрез емпатия е възможна общата игра, усещането на органичното Цяло, създаването на силна връзка в една социална група, в едно общество.

Ние българите страдаме от липса на Емпатия. Ние сме носорозите на Европа. Това се забелязва в начина по който Българинът се отнася към Другия. В повечето случай, без респект, освен ако не става дума за бизнес или други отношения. В нашето общество цари студено съжителство на егоисти. Тъжно ми е да го кажа, но това, което наблюдавам всеки ден, го доказва.

В един по-голям план, без Емпатия ние няма как да продължим напред. На прага на екологичен колапс, когато хиляди животински видове просто изчезват, когато ледниците се топят, а кокичетата цъфват месец по-рано, трябва да се замислим. Липсата на Емпатия към околната среда, към Другия – води до най-жестоката, екзистенциална липса на Емпатия към себе си.

Това е Вакуум от който човешката душа няма как да излезе и не може да получи помощ затворена в себе си. Точно в този момент трябва да си подадем ръка, да докоснем Другия. Да си позволим да усещаме и бъдем усетени, защото точно това са проявите на човешката Душа. Да чувства, да обича, да съпреживява и живее.

София, 13.02.2020 г.

Веси

Тъй много те обичах
из утрините дивни,
тъй много че се вричах,
в Любов безумна.

Без да Те докосвам,
без да Те желая,
в Твоите прегръдки
без да съм попадал.

Теб възпявам, мила –
устните Ти диря,
косите Ти сънувам,
в очите Ти потъвам.

Ала Ти оставаш глуха,
няма, сляпа,
далечна от мечтите ми.

Бъди така далечна,
бъди Звезда небесна
да ти се любувам –
и копнея вечно.

05-06.01.2020

© 2020 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑