freebreeder

словесни проблясъци

Month: януари 2020 (page 1 of 3)

Копнеж

Аз зная, че си там –
мой вечен, стар,
изконен блян.

Любима – трепетна ме чакаш
да те открия,
а ти мен – познаеш.

Да слеем
думите, телата
и бъдем заедно
свободни.

Аз зная че си там
и че ме чакаш…

да полетим с усмивка,
сред дивните простори

Да дариме дните си
с безвремие
и с радост
изпълниме сърцата си.

Напук на хорската злоба
и предразсъдъци
да вдигнем ний чела
и просто бъдем.

София, 26.01.2020

На прага на Любовта

Столът студен е
и масата лепне,
а аз търся Теб,
в безброй очи.

И топли и светли
сред поклащащи се
тела, коси.

Търся те,
времето спира,
щом докоснат се
погледи два.

И отминават
тела и души…

Ала таз – моята
поглед ще спре
и тихо на масата седне.

Тъй хубаво свирят щурците,

тъй хубаво –
като за нас.

Като мелодия на душите,
като валс,
що слушам в захлас.

На пейката ще те подири
неуверено моята ръка
и в тъмното – плахи
ще потънем в нощта.

А когато утрото
отново изгрее
и в очите ти видя
нега и копнеж,

ще знам – не сънувал съм,
ще се засмея
и тихичко
ще подирим кафе.

7.08.2019

Берковично

В местната църква запалих
две свещи –
за теб и за мен,
за миналото ни клето,
за живота наш – сиротен.

За миговете на ласки,
на нежност и на тъга,
за сълзите топли ненужни,
за споделената самота.

Сега аз ида,
да те подиря в града,
за който разказваше ми с усмивка,
с вълшебство и малко тъга.

Ти си стена

о която обичта ми
се блъска,
пада и умира.

Като безплодна градина –
без птици и цветя.
Без полъх на любов,
ала студена твърд,
под която нещо трепти.

Не знам дали
ще мога да чакам,
докато земята ти
роди.

20.09.2019

Когато ти се плаче

просто замълчи,
преглътни,
защото сълзите
те задавят.

Не,
когато ти се плаче
ти спомена пусни,
не заспивай,
продължавай!

Плаче ли ти се
плачи,
рамо потърси –
утеха,
блага дума.

С тях или без тях
плачи,
пусни…

4.10.2019

Витоша

Мъгла се стели,
а под нея – злато,
килим тъй цветен,
многолист.

Сякаш було на невяста млада
повдига се
пред поглед на любим.

Мъгла се стели –
дъха на ели гората,
на песен и забравена Любов.

На здраве и на сила –
свята…

Гора, тъй радвам се
да следвам пътеките ти,
твоя зов.

10.11.2019

Вечност

Бих искал
един ден да не правя нищо.

Всъщност –
да правиме любов
и палачинки,
докато млякото ни свърши.

Да пиеме кафе
и гледаме, как облаците
носят се в небето.

Да наричаме формите им,
менящи се подобно гънките
на нашата постеля.

Да имам време
да те съзерцавам и обичам.
Това наричам – Вечност…

18.11.2019

Не помниш ли

когато бяхме заедно,
как всичко се превръщаше
във вълшебство?

Как времето застиваше
и ни се радваше,
че се обичаме…

Не помниш ли,
нима не забеляза –
как чудо е да се намерят двама,
притихнали нещо да споделят.

Не знам ти ли бе сляпа,
или пък ази – заблуден…

но споменът стои –
вълнува се душата
за някогашно „нас“,
за теб, за мен.

23.11.2019

За теб Любов

ще местя Вселени и Слънца, само очите ти
да греят, с обич.

Ще местя,
ще творя
и моля се,
в прегръдките Ти
да попадна.

За теб Любов,
живота си бих дал
и всичко.

Ще се будя
всеки ден засмян
и посрещам,
с благодарност Изгрева.

За теб Любов,
само да си
истинска…

24.11.2019

Older posts

© 2020 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑