freebreeder

словесни проблясъци

Month: февруари 2019

***

И заваля сняг

и мечтите политнаха,
а в сърцето настана
покой.
 
Тъй чиста е
и носи надежда
всяка малка снежинка.
 
И заваля сняг – 
и се радува душата,
а Земята въртейки
се загърна в просъница…

Научих се

да живея без очакване –
като полета
на птица
към безбрежност.
 
Да ме носи вятърът
и лашка времето.
 
Да не страдам,
ала и не радвам
от очакване,
но когато ме погали Слънцето
и скрия се
под пръски 
на вълни.
 
Научих се
просто да те чакам…
 
и да летя.

Из Александър Невски…

В черковата
обсипана богато
иконата
изслушваше момичето.

 
Слушаше
и плачеше 
без сълзи.
 
Пред иконата
обсипана със злато,
с обеци и пръстени,
с хоругви, благовония,
с кокичета и със целувки
момичето стоеше –
непоклатимо,
жалещо
душата си.
 
Хора идеха
и си отиваха,
ала момичето стоеше…
 
дорде Девата
не излезе
и я прегърна.
 
София, 12.02.2019

Der Ruf des einsamen Herzens

. . .

Tи питаш ме малко момиче,
ти питаш ме – Дивна,
защо очите ми
са налени със сълзи.

Защо те капят
и преливат безспирно
опитвайки се да угасят
сиротния жар…

да сподавят копнежа
по ласката,
дето витае
във въздуха.

Ти, мила Дивна, си още малка,
ала някой ден
ще разбереш терзанията
на самотното сърце.

София, 10.II.2019

© 2019 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑