виждал ли си Любовта
как пристъпва боса,
рано с кобилица на рамене?
С менци пълни с вода –
дето всяка жажда утолява.
С цвете на Красота
в косиците.
С поглед на Надежда,
в очите.
Стъпва тихо –
като роса
и всичко пробужда.
Един копнеж
в сърцето трепва
щом я зърнеш.
Една мелодия
се извива над
балкани и шубраци.
* * *
Речеш да я уловиш
и веч’ я няма.
Разтваря се и полита
към небосвода,
ала оставаш утолен
от тая среща.
София, 5.01.2018