freebreeder

словесни проблясъци

Month: януари 2019

Змейска кражба

Ще те открадна моме –
змейско биле ще забъркам,
щом на сърдечния ми зов
не отговаряш.

Ще те открадна
на лунна светлина и нося
през гори, поля.

Ще скрия този грях в косите ти
и моля цяла нощ,
дордето спиш.

А щом пробудиш се
в леглото ми,
ще те назова “Невяста”
с огнена целувка.

Търся рамо

на което да поплача.

Не достигам
моето.

Тъй хубаво е

да те обичам,
дори от разстояние.

Да те милвам
и копнея
с мисли.

И ти пращам
поздрави
по Слънцето.

Тъй хубаво е,
просто че те има.

София, 8.I.2019

Млади момко

виждал ли си Любовта
как пристъпва боса,
рано с кобилица на рамене?

С менци пълни с вода –
дето всяка жажда утолява.

С цвете на Красота
в косиците.

С поглед на Надежда,
в очите.

Стъпва тихо –
като роса
и всичко пробужда.

Един копнеж
в сърцето трепва
щом я зърнеш.

Една мелодия
се извива над
балкани и шубраци.

* * *

Речеш да я уловиш
и веч’ я няма.

Разтваря се и полита
към небосвода,
ала оставаш утолен
от тая среща.

София, 5.01.2018

Хей Нев,

знаеш ли колко е хубаво
да тичаш по белия Сняг
и да чуваш как хруска
под краката ти?

Да вдишваш ледения въздух
и да топиш снежинките
с дъха си?

Да дишаш с пълни гърди
и да усещаш
че си жив?

* * *

Като песен
носеща се
над Балкана…

София, 4-5.01.2018

© 2019 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑