Кога забравихме игрите
и впихме зъби в живота
та залък сух се стори?
От обич се отвърнали
и радости, преследвайки
ефимерно чувство – тоз блян
що галехме кат малки…
* * *
Пристан мой, изтъкан от радост
и любов – мечта високо в литнала,
ти детство мое,
топлинка в душата.
София 29.03.2011 г.