freebreeder

словесни проблясъци

Month: януари 2011

Силициева Плът

Имам чувството че композирам когато започна да пиша на клавиатурата. Музика която извира от душата, от сърцето – един катарзис на малкия човек – който смъртен, тленен и неистово поглеждащ нагоре, изпраща вечер звездите.

Има неща които човек трябва да направи в живота си, дори да не го осъзнава -просто е роден за тях и няма да намери спирка, покой, пристан или отдих, докато не започне да ги прави – докато не ги намери и им се отдаде.

Вероятно за мен това е писането. Чувате ли музиката – извира изпод клавиатурата на най-добрия хардуер правен някога – достъпен за малкия човек, лутащ се с безбрoй въпроси. За мен разказите започват и свършват със сълзи, но не изплакани от очарователните очи на героиня, а от моите собствени…

Силициевата плът и тъкани са моето бъдеще и живот. Живот заради който пренебрегвам човешкото, забравям за него, но винаги има противоречие и съзнавам че и най-големият шедьовър който може да направи човекът, няма да е равен и на молекула създадена от Природата.

Ние сме жалки кописти опитващи се да разберем Творението и заспиваме със страх в сърцата си, пред Космическата нощ и Вечност.

От Алфата до Омегата на Пространството извиквам твоето име Боже и се лутам и блъскам в стена от въпроси които ти си обмислял, ала кой и какво е обмислило Теб самия?!

Пространствено-времевият Континум е може би една измислица, на която ние сме само сенки от свят на Идеи, на мисълта на Бога – която се разгръща и развива отвъд и нанякъде…

Боже, колко е красив полетът на лястовица и воалът – спускащ се от шапката на жена…
Истинска жена – каквато е и енигмата на Вселената, потопила пръст в тайната на небитието – утроба на несътвореното Начало.

Знам че за хората на Земята няма много време и избор (в момента), но това ли е решението да биват мачкани и избивани люде а други – малцина да живеят охолно? Боже, Ангели, защо се смеете. Нима нетленният-изпълнен до пръскане със силициева плът и вени, няма право на отговор?

Сенките от ежедневието затрупват деня на един интроверт, ала утрото чука на вратата…

Силициевата тъкан е на път да унищожи последните зачатъци на човешкото битие и го замени с илюзорна парадигма. Ала всъщност това е и единственото спасение – да погледнем в Микро- и Макрокосмоса и да се опрем на технология, която да се свърже с духовността ни. Технологията е възможна част от градежа, не на човека, но по пътя на Еволюцията. Щом Бог я е позволил и ми е дал тези две ръце да пиша…

Бах… Дали Бах е говорил с Ангелите или Салвадор Дали ги е видял в лицето на Гала. Силициевата плът се затяга из маргинални магистрали и виртуални пространства сред които тупти човешкото сърце. Оръдията са сечива за Еволюция на духа, на душата – всичко в нашия Свят е отражение на Великия промисъл на Вселената.

Дали съм луд и кой ще ме чете? Заслушайте музиката на Бах – та тя иде от Ангелския Свят. Вижте планините които сам Бог е положил и тревичката за която се грижат мънички елфи.

Егото е илюзорната реалност отделяща ни като ципа от Света, а силициевата тъкан ни помага да я споим поглеждайки навътре, срещайки сърцата си през цифрово жужене и звуци с удари по мъртвите клавиши, изпод които се лее Светлина…

Човек се убива, всеки ден, час, миг и е на път към последната си дестинация – осъден да е на гости за цял един живот, изпълнен с мазки, щтрихи и символи… Катедралата е пътят сочещ към звездите от Земята, Звездите сочат малката Синя Планета като Голямо Училище на Живота. Бах мили ми Бах, ти си говорил с Ангелите и Бога на езика на музиката или те са говорили така с теб и си изливал душата си в музика от която се леят цветя. От хубавата музика винаги се раждат цветове…

Силициевата плът е желанието за човешка Свобода – израз на възход, вечен живот ала човек не желае да живее вечно – а да има смисъл животът му! Да има отговори – да знае кой е, накъде отива, да се потопи в картините на Гоген – като Жълтия Христос и да може да остане силуетен отрязък в театър на сенките от живота, безропотно.

Има ли значение къде човек познава Истината – в очите на другия, между краката на Жена, на дъното на чашка, на партия шах, сред музиката на Моцарт, в полета на лястовица, в смеха и играта на дете?

* * *

Няма значение! Имаме цялата Вечност без да знаем, без да е необходимо да запазим себе си, без начало и край – само да се оставим на Великия океан на живота да ни повдигне и сложи на правилното за нас място и да му благодарим, оставяйки се на потока… Бог е любов

София 24-25/XII/2010 г.

Благодаря Ви!

Сърце

Къса се, къса на парчета
сърцето с всеки бит –
с всяка пролята сълза
на огорчение.

Ала аз летя, издигам
се, почивам върху облаци –
мечтая недостижим
и сърцето ми е цяло.

Бит по бит, хапка по хапка,
студено не знаещо любов и не очакващо
нима може да бъде ранено?

* * *

Необуздано – страстно,
пресметливо и по еснафски угодничещо и уютно
то се превръща бавно
в трошлив камък.

* * *

София 29/12/2010

© 2018 freebreeder

Theme by Anders NorenUp ↑