Търся пристан на разнебитения кораб
отломките – дъските свети,
един ковчег от Ноя –
от Адама даже.

 

О Боже люшкам се –
от трюма към кърмата,
но пристан не намирам.

 

Вълните чудни са
и с грохот, последните
надежди те удавят.

 

Ломят се причудливи форми
на някогашен, славен Кораб.
Морето на живота, Боже
погълна ни, докато търсехме ний Рая.

 

а в края на пътуването,
дори не съм го зърнал още …

София, 20.11.2008 г.

В памет на Рембо
и инспирирано от Наталия…