В мъката си изживях
частица от живота земен,
и дори да плаках – не роптах,
макар душата ми да диреше
покой.
О таз омразна пустота,
несподелени чувства –
нега по липсващите форми
нощем и устни, които
да разцъфват с целувка.
Тяло за което да треперя
и да вая с ръце и мисли
чужди, стягащи ума ми.
Самичък пътя си прокарвам,
към теб…
София 22.11.2008 г.